Грешка.
— Оджър.
Грешка.
— Опитай двете заедно — предложи Гедеон.
Грешка.
— Опитай ги отново едно по едно, но отзад напред.
Грешка.
— Гадняр — промърмори Фордайс.
— Направи същото и с останалите.
Преди да изминат и двайсет и пет километра, Фордайс се отказа.
— Безнадеждно е. Опитах всички. Дори наистина да е някое от имената, ако има и капка здрав разум, Блейн ще вкара допълнителни символи за малко шум, ще смени буквите с цифри или нещо подобно. Просто вариантите са прекалено много.
— Основното при паролите е, че ако не използваш специална програма, трябва да ги запомняш — каза Гедеон след минута-две мълчание.
— И какво?
— И такова, че може би не е герой от книга. Може да е името на реален човек. Което няма как да забравиш. И най-очевидното име е Алида.
— Очевидно и още как. Прекалено очевидно. — Все пак Фордайс опита. — Не.
— Чакай малко… сетих се нещо. Блейн й казва „малка магьоснице“. Я пробвай с ММ след името.
След секунда агентът нададе тържествуващ вик. Гедеон погледна, видя по екрана да летят текстови съобщения и невярващо попита:
— Влезе ли?
— Да!
Наближаваха Оклахома Сити.
62.
Дванадесет часа по-късно прекосяваха Тенеси. Фордайс се беше разположил на предната седалка, заровил нос в лаптопа. Беше прехвърлил хиляди файлове, но без да попадне на нищо съществено — само ръкописи, безброй редакции, кореспонденция, планове, филмови адаптации, бележки и т.н. Компютърът като че ли бе посветен изцяло на писането — и на нищо друго.
— Намери ли нещо? — може би за стотен път попита Гедеон.
Фордайс поклати глава.
— А имейлите?
— Нищо интересно. Няма кореспонденция с Чокър, Новак или някой друг от Лос Аламос. — Фордайс си помисли, че най-вероятно в ателието на Блейн е имало друг компютър, който Гедеон не е забелязал. Не каза нищо.
Гедеон беше пуснал Националното радио, което — както обикновено тези дни — бълваше смес от новини и спекулации за предстоящата ядрена атака срещу Вашингтон. Разследването бе успяло да запази вероятната дата — днес — в тайна, но мащабното придвижване на военни, евакуирането на Вашингтон и всички останали приготовления в по-големите градове будеха трескавия интерес на медиите. Страната се намираше в състояние на напрегнато и засилващо се безпокойство. Хората знаеха, че развръзката наближава.
Безпокойството и възмущението властваха в ефира. Куп самозвани експерти, учени глави, говорители и политици излагаха всевъзможни гледни точки, правеха на пух и прах буксуващото разследване и предлагаха безценните си съвети. Всеки имаше теория. Терористите били зарязали плана си. Били насочили атаката си към друг голям град. Спотайвали се и изчаквали. Били измрели от радиационно отравяне. За всичко били виновни либералите. Не либералите, а консерваторите. Терористите били комунисти, крайнодесни, крайно леви, фундаменталисти, анархисти, банкери — каквото се сетите.
Сякаш нямаше край. Фордайс неволно се заслуша със смес от отвращение и интерес. Искаше му се да помоли Гедеон да изключи радиото, но не можеше да го направи.
Погледна напред. Приближаваха покрайнините на Ноксвил. Отново погледна лаптопа. Направо да не повярва човек колко много файлове може да създаде един писател. Беше прехвърлил около три четвърти, без да попадне на нищо, но продължаваше.
Докато отваряше поредния файл — нещо на име „ОПЕРАЦИЯ ТРУП“, — го стресна внезапният вой на сирена и мигащи светлини в огледалото. Погледна километража. Продължаваха да се движат със 127 км/ч — в зона, където максималната разрешена скорост бе 95 км/ч.
— Ох, по дяволите!
— Нямам книжка — каза Гедеон. — Дотук бяхме.
Фордайс остави компютъра настрана. Ченгето зад тях отново наду сирената. Гедеон включи мигач, намали, отби в аварийното платно и спря.
— Импровизирай — каза Фордайс, мислеше трескаво. — Кажи му, че са ти откраднали портфейла и че се казваш Саймън Блейн.
Ченгето слезе от колата и подръпна панталоните си. Беше щатски полицай, едър, с бръсната глава, безформени уши, огледални слънчеви очила и намръщени дебели устни. Приближи и почука по прозореца. Гедеон свали стъклото.
Полицаят се наведе.
— Книжка и талон на колата?
— Здравейте, полицай — любезно рече Гедеон. Отвори жабката, извади талона и го подаде на ченгето.