— В лобито на сградата на медицинския институт.
— А Крю?
— Той слезе в лабораторията на четвърто ниво, за да устрои засада на Блейн… — Фордайс се поколеба.
— Вижте, той не знае, че ви се обаждам. Искаше да направи всичко сам. Нямаше смисъл да споря с него.
— Ох. Добре. Слушайте ме внимателно. Искам да излезете от сградата и да посрещнете екипа, когато пристигне. Ще кацнат на паркинга пред входа. Не казвайте на Крю. Нямам му доверие, освен това е непредсказуем в действията си. Изпращам ви опитни професионалисти. Те знаят как точно да се справят със ситуацията.
— Не съм сигурен, че е добра идея Крю да остава на тъмно.
— Вие самият ми се обадихте зад гърба му. Знаете, че на него не може да се разчита, че е неуправляем. Екипът ще има изрична заповед да го защити.
— Да, сър.
— Надявам се сведенията ви да са верни. Във ваш интерес е.
— Верни са, сър.
— Задачата ви е да посрещнете екипа и да се идентифицирате. След това излизате от играта. Те ще обезопасят сградата и четвърто ниво, ще намерят Крю и ще го изведат. Когато пристигне, Блейн ще бъде задържан и всичко ще приключи. Ако сведенията са истински.
— Не можете да рискувате и да приемете, че не са.
— Прав сте. Не мога. Ще действаме внимателно и професионално. Никакви стрелби, никакви драми. Ще приберем Блейн и хората му, преди изобщо да разберат какво става. От самото начало бях против размахването на оръжия. Разбрахте ли ме? Никаква стрелба.
— Да, сър, напълно споделям позицията ви. — Въпреки цялото си фучене Дарт в края на краищата бе застанал на негова страна. Предсказанията на Гедеон за него се оказваха неверни.
И точно в този момент видя двама души да влизат в лобито. Незабавно позна единия от снимките, които бе виждал по обложките на книгите.
— Ох, по дяволите — тихо каза той в телефона. — Блейн току-що пристигна. Заедно с някакъв военен. — Докато отстъпваше в сянката, успя да зърне двете нашивки на камуфлажната му униформа. — Армейски капитан.
— Господи, и ако това не е потвърждение… Стойте настрана. Не ги спирайте, не се издавайте с нищо. Просто изчакайте да отминат, излезте от сградата и чакайте на паркинга, без да ви виждат. Въоръжени ли са?
— Капитанът носи пистолет. Не зная за Блейн.
— Боже мой — промърмори Дарт.
— Ами Крю? Трябва да му се обадя и да му кажа, че Блейн е дошъл.
— Не, не, не. Да се придържаме към плана. Екипът ще излети всеки момент. Сега ще се кача да ги инструктирам. Оставете ги те да се оправят. Не можем да поемаме никакви рискове с едрата шарка.
Връзката прекъсна.
67.
Гедеон изпитваше едновременно облекчение и тревога от това колко ефективен бе планът на Блейн за елиминиране на охраната на лабораторията, в която се пазеше едрата шарка. Никой не го спря да провери пропуска му. Всъщност той срещна само неколцина техници и учени, а единствените видими признаци на охрана бяха вездесъщите камери, които надничаха навсякъде от таваните и несъмнено записваха всяко негово движение. Дали от другата страна имаше някой, който го наблюдава? Съмнително, като се имаха предвид обстоятелствата. Стратегията на Блейн като че ли беше брилянтно ефективна.
След няколко погрешни завоя стигна до входа на Ниво 4 — стоманена врата с цветен символ за биологична опасност и страховити предупреждения на няколко езика.
Надникна през мъничкия прозорец и видя, че коридорът зад вратата не води направо в комплекса, а към нещо като преддверие. В отсрещния му край се виждаше люк и душ, през които се стигаше до самата лаборатория. На закачалките висяха подредени по размери светлосини предпазни костюми. От едната страна на помещението имаше работна площ с инструменти, изоставени биореактори, стъкленици и епруветки, панички за култури и други материали и оборудване, явно приготвени за внасяне или изнасяне от лабораторията.
Натисна дръжката, установи, че вратата не е заключена, и влезе в преддверието. На отсрещната врата, водеща към душа и люка, също имаше знак за биологична опасност и там започваха допълнителните нива на сигурност — до вратата имаше не само цифров панел, но и четец на карти и скенер на ретина. И тук по тавана имаше камери. Добре — всичко щеше да бъде записано. Това щеше да му е от полза, когато дойдеше време следователите да разплитат случилото се.