Огледа скенера. Той представляваше сериозен проблем. С цифровия пулт и четеца на карти можеше да се справи, но не и със скенера на ретина.
Бързо прецени възможностите си. Явно не можеше да изненада Блейн вътре в самата лаборатория. За съжаление това означаваше поемане на по-голям риск. Трябваше да спре Блейн и съучастника му на излизане от лабораторията, след като вземеха едрата шарка.
От друга страна обаче тук беше по-подходящо за устройване на засада. Блейн щеше да влезе и да вземе вируса, а Гедеон щеше да го изненада на излизане от душа. Именно тогава Блейн щеше да е най-уязвим и най-малко щеше да очаква атака. А и защитните костюми бяха чудесна маскировка.
Огледа се. Покрай помещението имаше няколко съблекални, идеално място за издебване.
Взе един костюм и влезе в една съблекалня, като остави вратата отворена, за да следи кой влиза и излиза. Погледна предплатения си телефон — все още имаше някакъв обхват. Това беше единственото му сериозно притеснение — че няма да получи обаждането на Фордайс.
Тъкмо започна да навлича костюма, когато чу външната врата да се отваря. В преддверието влязоха двама души. Единият беше Блейн, а вторият — някакъв офицер с камуфлажна униформа. Гедеон бързо им обърна гръб, изненадан и раздразнен, че Фордайс не му се е обадил. Слава богу, че не бяха дошли по-рано.
Военният беше капитан и носеше пистолет. Млад, вероятно латиноамериканец, добре изглеждащ, среден на ръст, с черна коса и изпъкнали скули.
Гедеон бързо сложи шлема на костюма си, за да скрие лицето си. Двамата погледнаха небрежно към него през притворената врата на съблекалнята — бяха го забелязали, но това изобщо не ги притесни. Започнаха да се обличат мълчаливо и бързо, без да губят време. Минута по-късно капитанът прокара карта през четеца, въведе код и застана неподвижно, за да може скенерът да заснеме ретината му. Светна зелена светлина; капитанът си сложи шлема и малко след като минаха през люка към душа, вратата се затвори със съскане.
Гедеон извади тежкия „Питон 357“, провери дали е зареден и зачака.
68.
Саймън Блейн влезе след капитан Гуруле в Ниво 4. Изпитваше странно спокойствие, почти безметежност. Беше истинска наслада как всичко бе минало по ноти, как всички неща застанаха по местата си, как всеки изигра съвършено отредената му роля в драмата — политиците, пресата, дори широката публика. Изглеждаше съвсем лесно, но всъщност бе резултат от години внимателно планиране, намиране на подходящите хора и внимателното им приобщаване, проиграване на сценарий след сценарий, разработване на резервни планове и резервни планове на резервните планове, анализиране на всеки възможен ход до края на играта и избиране на най-добрата атака. Цялата тази тежка работа, цялото време и пари сега се отплащаха.
Единственият непредвидим се бе оказал онзи тип Гедеон — мътните да го вземат, — който не само че го хвърли в дълбок смут, когато цъфна с въпросите си в самото начало на разследването, но и след това прелъсти впечатлителната му дъщеря и я забърка по най-нежелан начин във всичко. Но Алида, подобно на самия Блейн, беше находчива и щеше да оцелее. И след като едрата шарка беше у него и планът му се изпълнеше, тя щеше да научи всичко. Разбира се, щеше да разбере позицията му — вече го беше направила в най-общи рамки — и щеше да застане на негова страна, както винаги. Винаги. Между баща и дъщеря имаше нерушима връзка, нещо много рядко в днешния свят.
— Сър? — Капитанът му подаде висящ от тавана маркуч, който Блейн трябваше да закрепи към костюма си. — Застопорява се, като завъртите по часовниковата стрелка — обясни той и му показа със собствения си костюм.
— Благодаря, капитане.
Блейн закрепи маркуча и чу слабото съскане на въздух, който донесе със себе си свеж дъх, смесен с миризмата на пластмаса и латекс.
— Кой беше онзи човек там? — попита Блейн. Гласът му звучеше приглушено заради пластмасовия шлем.
— Не го видях добре. Не се безпокойте, не е някой от учените с достъп до хранилището.
Блейн кимна. Беше вложил огромно доверие в капитана и си личеше, че не е сгрешил. Гуруле беше най-изтъкнатият микробиолог, специалист по ваксините и биозащитата в АВМИИИБ, един от малцината с разрешение за достъп до вируса на едрата шарка. Поразителен човек с диплома и докторска степен от Пенсилванския университет, с безкомпромисни политически възгледи, компетентен, изключително ефективен — идеален съюзник. Спечелването му бе много бавен и мъчителен процес, но той беше абсолютно необходим за плана.