И излезе.
Докторът направи справка с бележника си.
— Добре. Започваме по азбучен ред. Сержант Адер и полицай Корли, елате с мен.
Гедеон огледа събралата се група. Онзи от специалните части, който бе откачил в микробуса, вече не беше с тях и на Гедеон му се стори, че чува крясъците и заплахите му някъде от недрата на подземния комплекс.
Неочаквано вратата се отвори и Майрън Дарт се появи отново, този път заедно с Мануел Гарса. Изглеждаше раздразнен.
— Гедеон Крю? — Погледът му се спря върху Гедеон и на него му се стори, че дребният мъж го разпозна.
Гедеон се изправи.
Гарса пристъпи към него и каза сухо:
— Да вървим.
— Но…
— Без разговори.
Гедеон го последва. Докато минаваха покрай Дарт, началникът на ПЕЯБ го погледна и се усмихна хладно.
— Имате интересни приятели, господин Крю.
9.
Очертаваше се дълго пътуване през целия град до Малка западна дванайсета улица. Гарса мълчеше и караше съсредоточено. Нощните улици на Ню Йорк бяха както винаги — ослепителни светлини, движение, шум и блъсканица. Гедеон усещаше неприязънта на спътника си, но не му пукаше. Тишината му позволяваше да се подготви за срещата, която със сигурност се очертаваше неприятна. Имаше доста добра представа какво ще иска от него Глин.
На дванадесет години Гедеон бе видял с очите си как баща му беше убит от снайперисти на ФБР. Той работеше като цивилен криптолог към СВРС, Службата за военно разузнаване и сигурност, и бе член на екипа, разработващ нови шифри. Руснаците бяха успели да разбият един от тях само четири месеца след въвеждането му и само за една нощ двадесет и шестима служители и двойни агенти бяха заловени, бяха подложени на мъчения и убити. Това бе една от най-големите шпионски катастрофи по времето на Студената война. Бяха набедили за виновен баща му. Той винаги беше страдал от депресия и от напрежението покрай обвиненията и разследването се пречупи, взе заложник и го застреляха на входа на Арлингтън Хол Стейшън — след като се беше предал.
Гедеон бе видял всичко това с очите си.
През следващите години животът му беше излязъл от релси. Майка му започна да пие. В дома им премина върволица мъже. Местеха се от град на град след поредната разбита връзка или изключване от училище. Парите на баща му се стопяваха и отначало живееха в къщи, а после в апартаменти, каравани, мотелски стаи и пансиони. Най-яркият му спомен за майка му от тези години бе как седи на масата в кухнята с чаша шардоне в ръка, с обвито в цигарен дим измъчено лице и отнесен поглед, на фона на „Ноктюрно“ на Шопен.
Гедеон беше аутсайдер и разви интереси на самотник — към математика, музика, изобразително изкуство и литература. При поредното преместване (тогава беше на седемнадесет) се озоваха в Ларами, Уайоминг. Един ден той отиде в местното историческо дружество и прекара целия ден там вместо в училище. Никой не можеше да го намери — кой би си помислил да го търси на такова място? Разположено в стара викторианска къща, историческото дружество представляваше прашен лабиринт от стаи с тъмни ъгълчета, пълни с вехтории и западняшки джунджурии — револвери, с които били убити прочути престъпници, за които никой не беше чувал, индиански артефакти, вещи на първите заселници, ръждиви шпори, ловджийски ножове и какви ли не картини и скици.
Намери убежище в една стая в дъното, където можеше да чете на спокойствие. След известно време вниманието му беше привлечено от малка гравюра, една от многото на стената. Беше дело на художник, за когото никога не бе чувал, Густав Бауман, и се наричаше „Трите бора“. Проста композиция с три малки опърпани дръвчета, растящи на гол хребет. Странно, но колкото повече се взираше в гравюрата, толкова повече му харесваше, ставаше все по-невероятна, дори вълшебна. Художникът бе успял да вложи в трите бора някакво чувство за достолепие, за достойнство, за някаква дървесност.
Задната стая на историческото дружество се превърна в негово убежище. Така и не успяха да разберат къде се крие. Можеше дори да дрънка на китарата си — глухата стара госпожа, която дремеше на рецепцията, изобщо не го чуваше. Без да знае как или защо, с времето Гедеон се влюби в тези щръкнали дървета.
А после майка му изгуби работата си и отново трябваше да се местят. На Гедеон никак не му се искаше да се сбогува с картината. Не можеше да си представи, че никога вече няма да я види.