Стоун Фордайс първо чу хеликоптера, а го видя чак после — UH-60 „Блекхоук“, приближаваше се ниско и бързо от изток. Беше се скрил зад един военен джип на трупчета в края на паркинга при портала на автопарка. Хеликоптерът забави скорост и кацна на празния паркинг. Фордайс изчака. Роторите забавиха скорост, вратите се отвориха и от машината скочиха шестима бойци от специалните части в пълно бойно снаряжение. След тях се появи цивилен и Фордайс се изненада, като видя, че е лично Дарт. Още едно доказателство, че беше постъпил правилно, като се беше обадил.
Загледа ги как се отдалечават от хеликоптера и тръгват към сградата.
Изправи се и излезе от прикритието си зад колата. Дарт го видя и му махна да се приближи.
Фордайс изтича до групата войници, които вече се бяха разпръснали в полукръг — лейтенант, подофицер и четирима бойци.
— Още ли са вътре? — попита Дарт.
Фордайс кимна.
— А Крю? Къде е Крю?
— Още е долу на четвърто ниво, доколкото знам. Както наредихте, не му се обадих.
— Някакви признаци на суматоха? Конфронтация?
— Не.
— Да се е включила някаква друга охрана? Аларми, сигнал за тревога?
— Не, доколкото мога да кажа. Тихо е като в гробница.
— Добре. — Дарт си погледна часовника. — По моя преценка са вътре от почти петнадесет минути. — Намръщи се. — Вижте, агент Фордайс. Представихте се великолепно. Но работата ви приключи и не искам никакви, ама наистина никакви неприятности. Ще оставим професионалистите да поемат нещата оттук нататък. — Протегна ръка. — Оръжието ви, ако обичате.
Фордайс извади пистолета си от кобура и го подаде на Дарт с дръжката напред. Но още докато го правеше, попита изненадано.
— За какво ви е?
Дарт взе оръжието, огледа го, вкара патрон в цевта, вдигна ръка и го насочи в гърдите на Фордайс.
— За да те застрелям.
В очите на Фордайс избухна бяла светлина и той отлетя назад — куршумът го улучи право в гръдната кост и го просна на асфалта. Никога не се бе чувствал така изненадан. Взираше се с широко отворени очи в невъзможно синьото лятно небе, без да е в състояние да проумее какво му се е случило, докато последните искрици живот го напускаха и синьото се превръщаше в черно.
70.
Блейн замръзна. Гедеон се възползва от това, бързо бръкна в джоба му, извади студения диск и го прибра в собствения си джоб. Без да сваля пистолета, махна шлема си, за да диша по-добре.
— Ти? — невярващо прошепна Блейн.
— Легни по очи до капитана с протегнати напред ръце — каза Гедеон по-високо, отколкото възнамеряваше.
— Гедеон, моля те, трябва да ме изслушаш… — започна Блейн. Думите му бяха приглушени от шлема.
— Лягай долу!
Мъчеше се да овладее треперенето на ръцете си. Мисълта да убие бащата на Алида бе ужасяваща, но той знаеше, че ситуацията е твърде критична, за да проявява милост.
Блейн послушно легна по корем и протегна ръце напред. Гедеон огледа пленниците си: двамата още бяха със защитни костюми, оръжията им бяха в кобурите под тях. Обезоръжаването им щеше да е тромаво, а капитанът имаше вид на опасен противник. Все така насочил револвера към тях, Гедеон извади с лявата си ръка мобилния си телефон и се обади на Фордайс.
След няколко иззвънявания се включи гласова поща.
Фордайс се намираше извън обхват — което вероятно обясняваше защо така и не го беше предупредил. Налагаше се да се справя сам с положението.
— Капитане — каза той, — свали шлема си с едната ръка, като държиш другата протегната напред, без да я помръдваш. Опиташ ли нещо, ще ти пръсна главата.
Капитанът се подчини.
— Сега ти, Блейн.
Щом махна шлема си, Блейн заговори отново:
— Гедеон, трябва да ме изслушаш…
— Млъквай. — Гадеше му се, опитваше се да овладее треперенето на ръцете си. Обърна се отново към капитана. — Сега стани, бавно. После с лявата си ръка свали костюма си, а дясната да е през цялото време протегната настрани. И без номера — и двамата.
Капитанът се подчини и — което говореше добре за интелигентността му — не опита нищо шантаво. Гедеон беше абсолютно сериозен и двамата явно го бяха усетили.
Щом капитанът свали костюма, Гедеон го накара да легне отново на пода, претърси го и прибра 9-милиметровия му пистолет и един нож. Върза ръцете му на гърба с хирургически маркучи, които взе от лабораторната маса.