— Ти си луд. Те не са наш враг. Целият този план е безумие.
— Стига, Гедеон, мислех, че си по-умен. — Блейн вдигна умолително ръка. — Присъедини се към нас, моля те. Дай ми едрата шарка.
Гедеон отстъпи към вратата.
— Няма да участвам в това. Не мога.
— Не ме разочаровай. Ти си един от малцината с достатъчно мозък, за да види истината в думите ми. Призовавам те да помислиш — наистина да помислиш върху това, което казах. Това е страна, която само преди едно поколение изби трийсет милиона от собствения си народ. Те не ценят човешкия живот така, както го ценим ние. Биха го направили и на нас — стига да можеха.
— Това е чудовищно. Говориш за избиване на милиони. Чух достатъчно.
— Помисли за Алида…
— Не споменавай Алида! — Гедеон осъзна, че ръката му трепери, че гласът му секва. Войниците се дръпнаха уплашено, когато размаха шайбата.
— Не! — заплашително извика Блейн. — Чакай!
— Кажи на войниците да оставят оръжията! Сега е мой ред да броя до пет. Едно…!
— За Бога, не! — извика Блейн. — Не тук, не край Вашингтон. Пуснеш ли едрата шарка, ще направиш на Америка онова, което смятаме да направим на…
— Погледни ме в очите, ако не ми вярваш. Кажи на войниците да оставят оръжията! Две…
— Гедеон! — Ръцете на Блейн трепереха. — Умолявам те, не го прави.
— Три…
— Няма да го направиш. Няма.
— Казах, погледни ме в очите, Блейн. Четири… — Замахна с ръка. Наистина щеше да го направи. И — най-сетне — Блейн го разбра.
— Пуснете оръжията! — извика той. — Оставете ги на земята!
— Пет! — изкрещя Гедеон.
— Долу! Долу!
Оръжията изтракаха на пода. Войниците определено бяха обхванати от ужас. Дори Дарт и лейтенантът хвърлиха пистолетите си.
— Горе ръцете! — заповяда Гедеон.
Всички вдигнаха ръце.
Гедеон заотстъпва, като заобиколи лабораторната маса. Едната му ръка продължаваше да е вдигната, другата беше зад гърба му. Разполагаше със съвсем малко време. Стигна до вратата и я бутна с рамо. Хвърли шайбата на пода с всичка сила и се втурна навън.
Докато тичаше, чу как цилиндърът се пръска и строшените парчета се разхвърчават в помещението… последва пълен хаос от викове, борба, тичане, а над всичко това се надигна гласът на Блейн, който ревеше ужасно, подобно на прободен в сърцето лъв.
72.
Саймън Блейн отскочи с вик. Парчета стъкло и пластмаса се разхвърчаха и се посипаха по земята. Пред очите му кристалната пудра се стопи при допира с пода.
Умът му видя бъдещето с ослепителна яснота — блокирането на Вашингтон и предградията, карантината, неудържимото разпространение на болестта, трескавите и безполезни опити за ваксиниране, галопиращата пандемия, мобилизирането на Националната гвардия, бунтовете, затворените пристанища и граници, полицейския час, извънредното положение, бомбените атентати, войната по границите с Канада и Мексико… И, разбира се, пълния срив на американската икономика. Видя тези неща с увереността, родена от знанието. Не ставаше въпрос за предположения — всичко щеше да стане точно така, защото вече го беше виждал неведнъж да се случва на врага в компютърните симулации.
Всичко това проблесна през ума му само за миг. Знаеше, че всички присъстващи най-вероятно са заразени; болестта беше прилепчива като обикновена настинка, а в шайбата имаше зашеметяващо количество вируси, достатъчно за прякото заразяване на почти сто милиона души. С разбиването на цилиндъра едрата шарка се беше разпространила във въздуха. Всички вдишваха вируса. Той и тези около него вече бяха мъртъвци.
Видя всичко това с ужасна яснота. И чак тогава до съзнанието му достигнаха крясъците, виковете на войниците, ревът на Дарт.
— Не мърдайте — властно нареди той. — Не раздвижвайте въздуха. Спрете да викате. Млъкнете!
Моментално се възцари тишина.
— Сградата трябва да бъде запечатана — каза той със странно спокойствие, което изненада дори него. — Веднага. Ако всички останат вътре, може и да успеем да овладеем вируса.
— А какво ще стане с нас? — попита пребледнелият Дарт.
— С нас е свършено — отвърна Блейн. — Сега трябва да спасим страната си.
Мълчание. А после един от войниците изведнъж изкрещя и се хвърли напред, прескочи прага и се втурна по коридора. Без никакво колебание Блейн извади оръжието си, внимателно се прицели и дръпна спусъка. Старият револвер изтрещя оглушително и подскочи в ръцете му, а войникът рухна, като пищеше и хъхреше.