Надигна се от изгубилия съзнание противник. Борбата им ги беше приближила до пистолета на Гуруле и Гедеон го грабна точно когато страничната врата рязко се отвори и през нея нахлуха двама войници. Гедеон моментално застреля единия и той отлетя назад към стената; вторият уплашено се метна зад най-близкото прикритие, като стреляше напосоки; куршумите улучиха стъклената стена зад Гедеон и я пръснаха на парчета.
Гедеон се хвърли през счупеното стъкло. Куршумите свистяха около него и рикошираха от асфалта на паркинга. Той стигна най-близката кола, скри се зад нея и докато отвръщаше на огъня, видя през отворената врата бялата шайба с едрата шарка до стената.
Точно тогава се появи Блейн, взе цилиндъра и отново изчезна в коридора, като викна на хората си да го последват.
— Не! — изкрещя Гедеон.
Стреля отново, но бе твърде късно; войниците изчезнаха в сградата с последен заградителен залп към него.
Едрата шарка беше у тях.
Виеше му се свят. Беше отнесъл здрав бой, всичко го болеше, от устата му течеше кръв, но притокът на адреналин от боя и загубата на вируса успяваше да го задържи на крака.
Оттласна се от автомобила, хукна към ъгъла и се затича покрай глухата стена без прозорци, която сякаш нямаше край. Най-сетне стигна другия ъгъл. Пред него се разкри предният паркинг; роторите на един „Блекхоук“ набираха обороти. През отворената врата на кабината Гедеон видя Блейн и Дарт, вече заели местата си; последният войник тъкмо се качваше. Недалеч от хеликоптера в локва кръв лежеше…
Фордайс.
Стомахът на Гедеон се преобърна, в гърдите му се надигна задавяща ярост, стисна го за гърлото. Вече всичко беше ясно.
Извади пистолета и се втурна към хеликоптера. Той започна да се издига и от вратата на кабината откриха огън. Гедеон се хвърли към друга паркирана кола, приклекна зад нея, после, почти изгубил разсъдък от гняв и мъка, се надигна и — опрял ръце на покрива на колата, без да обръща внимание на свистящите около него куршуми — насочи пистолета на капитана и стреля два пъти в турбините на двигателите. Единият куршум улучи и се разхвърчаха парченца метал, последвани от стържещ звук. Нови изстрели разлюляха колата, но Гедеон не клекна, а стреля трети път.
От двигателите забълва черен пушек, хеликоптерът сякаш се поколеба, стърженето се превърна в остър хрип. След секунди машината с трясък се стовари на земята, перките на опашката докоснаха асфалта и се пръснаха, парчетата се разлетяха със смразяващо свистене.
Трима войници изскочиха от вече горящия хеликоптер, втурнаха се към него и почнаха да стрелят. Миг по-късно Дарт и Блейн ги последваха. Куршумите разкъсваха колата, върху Гедеон се посипа стъкло и метал; единствено двигателят спираше мощните куршуми.
А после стрелбата изведнъж спря. Гедеон пое дълбоко дъх, изправи се да отвърне на огъня и осъзна, че само ще похаби напразно патроните — противниците се бяха изтеглили и се намираха извън обсега на пистолета. Вече не му обръщаха внимание: качваха се в някакво „Хъмви“, с което най-вероятно бе пристигнал писателят. Вратите се затръшнаха, гумите изсвириха, тежкият автомобил поднесе и пое по дългия път към портала на базата. Миг по-късно хеликоптерът избухна в пламъци и всичко наоколо се разтресе.
Гедеон изруга. Измъкваха се — измъкваха се с едрата шарка. Скочи и се втурна след тях, затича покрай горящия хеликоптер към другия край на паркинга, дърпаше спусъка отново и отново в безсилна ярост, докато пълнителят не свърши.
Спря и се огледа, дишаше тежко. Беше паркирал джипа отзад, но ако тръгнеше натам, със сигурност щеше да изгуби играта — Дарт и Блейн щяха да са се отдалечили твърде много и никога нямаше да ги настигне.
Автопаркът на базата се намираше от другата страна на пътя. Порталът беше затворен. Гедеон се преметна през оградата и скочи от другата страна. Отдясно имаше редица хъмвита и втора редица джипове. Гедеон изтича при първата кола и надникна вътре. Нямаше ключ. Също и втората и третата кола. Втурна се към джиповете. Те също бяха без ключове.