Подбра други дрехи, добави обувки и чорапи, бейзболна шапка и перука и накрая като че ли остана доволен.
— Пробвай тези.
— Педераст! — Фордайс свали костюма и облече дрехите. Поколеба се с перуката. Беше женска, с истински косъм, окастрена не особено сръчно от Гедеон.
— Давай — подкани го Гедеон. — Не се срамувай.
Фордайс си сложи перуката и я нагласи.
— Сега шапката. Сложи я наопаки.
Резултатът обаче не беше добър — Фордайс изглеждаше твърде стар.
— Обърни я с козирката надясно.
Накрая Фордайс застана пред него напълно костюмиран. Гедеон го обиколи преценяващо.
— Не биваше да се бръснеш тази сутрин.
— Трябва да тръгваме.
— Още не. Искам да те видя как ходиш.
Фордайс направи обиколка на стаята и Гедеон изстена.
— Трябва да вложиш сърцето си в ролята, разбираш ли?!
— Не знам как. И без това изглеждам като изрод.
— Не става въпрос само за външния вид. А за духовната нагласа. Трябва да влезеш в образа. Не само да го играеш, а да бъдеш него.
— И какъв по-точно да бъда?
— Наперен, отракан, арогантен, коварен, самодоволен, непукист, морално пропаднал боклук. Мисли си за това, докато обикаляш стаята.
— И как ходят морално пропадналите боклуци?
— Не знам, трябва да го усетиш. Вложи малко чувство. Представи си, че си сводник. Свий устни. Вирни брадичка.
Фордайс въздъхна раздразнено и направи втора обиколка.
— По дяволите! — изстена Гедеон. — Да не са ти пъхнали ръжен в задника?
Фордайс не издържа.
— Губим си времето. Ако не тръгнем веднага, ще закъснеем за имама.
Гедеон отново изруга под нос и тръгна след Фордайс към чакащата кола. Питаше се колко ли е добър радарът на онези типове. За него Фордайс продължаваше да се движи и да говори като федерален агент.
Може би нямаше да забележат. Но ако се усетеха, нямаше да е зле да разполага с резервен план.
22.
Ранчо Юта Крийк се намираше в планините южно от Санта Фе. С много друсане и буксуване се изкачваха по изронения миньорски път по покритите с борове склонове.
Пътят свърши при чисто нова телена ограда със заключен портал.
Слязоха от колата и Гедеон погледна Фордайс.
— Тръгни пръв, искам да те видя пак как вървиш. Помни какво ти казах.
— Стига си ми зяпал задника.
Фордайс тръгна към портала и Гедеон едва не полудя, когато долови упоритата атмосфера на ченге около него. Все пак трябваше да признае, че дрехите си ги биваше; проблемът бе в начина, по който се държеше агентът. Ако обаче си държеше устата затворена, може би по някакво чудо нямаше да го усетят.
— И не забравяй, остави говоренето на мен — подметна Гедеон.
— Искаш да кажеш баламосването. В което си истински експерт.
На стотина метра зад оградата имаше малка дървена колиба, а между високите борове се виждаха и други постройки, плевня и фронтонът на основната сграда. Недалеч имаше обор, а зад него се простираха пасища.
Гедеон разтресе портала.
— Ей!
Нищо. Нима и тук не бе останал никой?
— Хей! Има ли някой?
Някакъв мъж излезе от колибата и тръгна към тях. Беше с дълга сплъстена черна коса и равно подрязана брада. Докато приближаваше, небрежно извади затъкнатото в колана му мачете.
Гедеон усети как Фордайс се напрегна и промърмори:
— Спокойно. По-добре е от колт.
Мъжът спря на три метра от оградата, държеше театрално мачетето пред гърдите си.
— Това е частна собственост.
— Да, знам — каза Гедеон. — Виж, ние сме приятели. Пусни ни да влезем.
— Кого търсите?
— Уилис Локхарт — каза Гедеон. Така се казваше лидерът на комуната.
— Той очаква ли ви?
— Не, но имаме бизнес предложение, което ще иска да чуе, гаранция. Сигурен съм, че ще се вкисне, ако ни отпратиш, без да чуе за какво става дума. Здравата ще се вкисне.
Мъжът се замисли за момент.
— За какво предложение става дума?
— Съжалявам, човече, но това е само за Локхарт. Става въпрос за пари. Пари, разбираш ли?
— Командир Уил е зает човек.
„Командир Уил“.