— Е, ще ни пуснеш ли, или не? Защото и ние сме заети.
Колебание.
— Въоръжени ли сте?
Гедеон разпери ръце.
— Не. Спокойно можеш да провериш.
Бяха оставили оръжията си в колата. Фордайс беше взел служебната си карта, разрешителното и заповедта за задържане и ги бе закрепил с ластик за пищяла си, под панталоните.
Мъжът прибра мачетето.
— Добре. Но на командира няма да му хареса, ако не сте онези, за които се представяте.
Отключи портала и влязоха. Мъжът ги обискира набързо и заключи портала, което никак не беше добре. Все пак влизането се оказа по-лесно, отколкото Гедеон беше очаквал.
Минаха покрай обора, където неколцина членове на комуната се занимаваха с говедата, и продължиха към голямата сграда — триетажна, с нови на вид крила и огромна веранда, която я опасваше цялата. По-нататък се виждаха слънчеви панели, оградени с бодлива тел, и няколко чудовищни сателитни чинии.
— За какво им е пък това? — промърмори Фордайс.
— Сигурно като резервен вариант, ако случайно спрат порното по кабеларката — шеговито отвърна Гедеон, но също се зазяпа в комплекса.
Докато приближаваха главната сграда, минаха през чудесно реставрирано миньорско градче с дървени къщи, конюшня и коневръз с няколко оседлани коня. Автентичната атмосфера се разваляше от паркинг, на който имаше десетина еднакви джипа, земекопна техника и няколко големи камиона.
Качиха се на верандата на главната сграда. Мъжът почука на вратата, отвори и влязоха.
Гедеон с изненада откри, че салонът на първия етаж е превърнат в модерна заседателна зала с голяма маса от палисандър, офис кресла, дъски за писане и голям плазмен екран. По дъските бяха изписани диференциални уравнения. Оттатък залата зърна класна стая, в която група хлапета слушаха учителка, облечена в памучна рокля на райета. Цялото място беше шантаво, с някаква ретро-футуристична атмосфера.
— Нагоре — каза водачът им.
Докато се качваха по стълбите, чу учителката да казва как работещи за правителството биолози били създали ХИВ вируса с цел геноцид.
Двамата с Фордайс се спогледаха.
Стигнаха площадката и Мачетето ги поведе по дълъг коридор. Няколко врати зееха отворени; в едната стая имаше оскъдно облечена жена със съблазнителни форми, която се излягаше на легло с пурпурни сатенени чаршафи. Погледна ги с безразличие.
— Тази да не е… ъ-ъ-ъ… вицекомандир? — попита Гедеон, когато спряха пред една затворена врата. — Да де, привилегиите на властта.
— Млъквай — изръмжа Фордайс, докато Мачетето чукаше на вратата.
Нечий глас им извика да влязат.
Помещението бе обзаведено като викториански бардак с тапети от червено кадифе, меки канапета и кресла, персийски килими, месингови лампи със зелени стъкла. Зад голямо бюро седеше прехвърлил петдесетте мъж в изключително добра форма, с дълга коса, същата четвъртита брада (това явно беше на мода) и очи като на Распутин. Носеше синьо сако, риза от брокат, старомодна широка вратовръзка и златен ланец — самото олицетворение на конте в игрален дом.
Абсолютен палячо.
Гедеон се отпусна. Уравнения или не, тези хора бяха въздух под налягане. Не се намираха сред фамилията Менсън, нито пък мястото беше като имението в Уейко. Сложните му и хитри ходове започваха да изглеждат ненужни.
— Какво искат тези? — остро попита мъжът.
— Казват, че имали бизнес предложение за теб, командире — отвърна Мачетето.
Проницателният поглед на Локхарт се плъзна по Гедеон и се спря за момент върху Фордайс — малко по-дълъг момент от необходимото. Сърцето на Гедеон се сви.
— Кои сте вие? — попита Локхарт подозрително.
— Той специално е от федералните — отвърна Гедеон в пристъп на просветление.
Фордайс рязко завъртя глава към него, а Локхарт стана от стола си. Гедеон се засмя непринудено.
— Или по-точно беше.
Локхарт остана прав, без да сваля очи от двамата.
— Антитерористична спецчаст, от запаса — каза Гедеон. — Нали знаете, че онези палячовци се пенсионират на четиридесет и пет? Сега приятелят ми се занимава с друг бизнес, донякъде свързан с предишната му работа.
Дълго мълчание.
— И за какъв бизнес става дума?
— Марихуана за медицински цели.
Рунтавите вежди на командира се повдигнаха и той отново седна.
— Казвам се Гедеон Крю — продължи Гедеон. — С партньора ми търсим сигурно място за отглеждане на суровината — някъде в планините, добре защитено, на добре поливана земя, далеч от любопитни очи и от крадците на марихуана. С надеждна работна ръка. — Усмихна се и даже намигна. — Носи малко по-голяма печалба от вашата люцерна, всичко е напълно законно, а освен това върви с определени, така да се каже, привилегии.