Последва дълго мълчание. Локхарт не сваляше очи от Гедеон.
— Ами ако случайно вече си имаме плантация марихуана „за медицински цели“? Защо да имаме нужда от вас?
— Защото онова, което правите, е незаконно и не можете да продавате стоката. Аз имам разрешително и диспансерът ми в Санта Фе е готов за откриване, ще бъде първият в града. Количествата ще са огромни. И повтарям — всичко е законно.
Фордайс също се намеси и се ухили на Локхарт.
— От времето в АТСЧ имам отлични връзки в бизнеса.
— Разбирам. А какво ви накара да си помислите за нас?
— Старата ми приятелка Кони Ръст — отвърна Гедеон.
— И откъде познавате Кони?
— Ами, навремето й бях доставчик на канабис, преди да дойде при вас.
— И откъде й осигурявахте стоката?
— Че откъде другаде? — Гедеон кимна към Фордайс.
Локхарт отново погледна агента.
— Докато сте били при федералните ли?
— Да не би едното да пречи на другото?
Локхарт се замисли, после взе оставеното на бюрото уоки-токи.
— Доведете Кони. Веднага.
Зачакаха мълчаливо. Сърцето на Гедеон блъскаше в гърдите му. Дотук добре.
След няколко минути на вратата се почука и влезе някаква жена.
— Дошъл е твой стар приятел, Кони — каза Локхарт.
Тя се обърна към тях — същински парцал със зачервена от пиенето и тревата кожа, отпуснати влажни устни, изрусена коса с петсантиметрови кафяви корени. И също беше с памучна рокля на райета.
— Кой? — попита тя и воднистите й сини очи ги изгледаха неразбиращо.
Локхарт посочи Гедеон.
— Този.
— Никога не съм го виждала този тип…
Фордайс обаче беше приключил с чакането. Наведе се и измъкна значката и документите, а Гедеон пристъпи към Ръст и я хвана здраво за ръката.
— Стоун Фордайс — рязко каза агентът и смъкна перуката си. — ФБР. Имаме разрешително и заповед за разпит на Кони Ръст, поради което я задържаме. — Хвърли документите на бюрото на Локхарт. — А сега тръгваме. Всеки опит да ни спрете ще се разглежда и преследва като пречка пред правосъдието.
И докато Локхарт ги зяпаше като треснат с мокър парцал, се обърнаха и бързо се изнесоха. Гедеон почти влачеше обърканата жена, която всъщност не оказваше никаква съпротива.
— Спрете ги! — викна Локхарт зад тях.
Те изтичаха надолу по стълбите, сподиряни от виковете на Локхарт по уоки-токито.
Миг по-късно бяха навън и подтичваха по отъпканата улица към портала. И точно тогава Ръст се разпищя — пронизителен писък, изпълнен с почти животински страх и ужас. Обаче не се съпротивляваше — беше толкова пасивна, че едва се влачеше.
— Не спирай, не спирай — подвикна Фордайс. — Почти стигнахме.
Но когато завиха покрай обора, откриха, че изобщо не са стигнали. Членовете на комуната, които се бяха занимавали с говедата, се изсипаха на пътя и го блокираха. Държаха електрически остени. И бяха седмина.
— Федерални агенти в изпълнение на задача! — избумтя гласът на Фордайс. — Не се намесвайте! Направете път!
Те обаче не направиха път. Вместо това тръгнаха заплашително към тях с насочени напред остени.
— О, не! — възкликна Гедеон и забави крачка.
— Не спирай. Може да е блъф.
Гедеон продължи да мъкне Ръст.
— ФБР, официална акция! — изрева Фордайс, докато подтичваше напред с вдигната значка.
Самата сила на решимостта му накара каубоите да се поколебаят, но Ръст пак се разпищя и това сякаш ги окуражи.
— Отстъпете — извика Фордайс — или ще бъдете арестувани и обвинени в престъпно възпрепятстване на разследване!
Но вместо да отстъпят, каубоите отново тръгнаха напред. Водачът мушна с остена си към агента. Фордайс се извъртя, но остенът на втория го удари в хълбока. Изпращя електричество и Фордайс изрева и падна.
Гедеон пусна Ръст (тя се свлече на земята) и грабна някаква лопата, подпряна на стената. Хвърли се напред и изби остена от ръката на втория мъж. Той се завъртя в прахта, а Гедеон замахна и удари мъжа отстрани. Той рухна на земята и се стисна за ребрата. Гедеон захвърли лопатата, грабна остена и се обърна към другите, които незабавно се втурнаха напред с дружен вик, размахали остените като саби.