— Попадение, чисто попадение! — извика Гедеон.
Раната само разлюти брадатия още повече. Той се втурна напред, като размахваше резачката над главата си като боздуган, и я стовари върху триона на Гедеон. Последва стържене, искри — и изведнъж резачката се изтръгна от ръцете на Гедеон. Веригата на противника му обаче се скъса, отплесна се назад като камшик и разряза лицето му от устата до ухото. Плисна кръв. Мъжът изпищя, изпусна резачката и стисна лицето си.
— Отзад! — изрева Фордайс.
Гедеон се наведе, грабна резачката си и се извъртя точно навреме, за да посрещне каубоите, които се бяха втурнали към него с остените. Трионът описа дъга през тях, разряза ги при дръжките и накара ужасените нападатели да се пръснат.
И тогава Гедеон чу изстрелите.
— Трябва да изчезваме! — викна Фордайс, вдигна Кони Ръст и я метна през рамо.
Затичаха към оградата. Гедеон замахна с резачката, разсече телената мрежа и изскочиха навън. Около тях се забиваха куршуми.
След секунди бяха при колата. Гедеон захвърли резачката и скочи зад волана, а Фордайс блъсна Ръст на задната седалка, метна се отгоре й и я притисна.
Два куршума превърнаха предното стъкло в непрозрачна паяжина от пукнатини.
Гедеон проби дупка с юмрук, махна висящите парчета и потегли с мръсна газ.
Когато изстрелите затихнаха в далечината, Гедеон чу Фордайс да стене от задната седалка.
— Ранен ли си?
— Не. Просто си помислих колко хартия трябва да изпиша.
24.
Когато се измъкнаха от лабиринта черни пътища и излязоха на Шосе 14 при Мадрид, бивше миньорско градче, сега превзето от грънчарници на бивши хипита, работилници за макраме и магазинчета за билки, Гедеон най-сетне се отпусна. За щастие никой не тръгна да ги преследва от Юта Крийк. Намали скоростта, докато минаваха през градчето.
По време на дивото им бягство Кони Ръст, която седеше отзад с Фордайс, се беше смълчала. Сега отново заскимтя и заповтаря:
— Какво ще стане с мен?
— Нищо лошо — със спокоен глас я увери Фордайс. — Тук сме, за да ви помогнем. Несъмнено сте разбрали в какво е бил замесен бившият ви съпруг.
Това доведе до нови хлипове.
— Просто искаме да ви зададем няколко въпроса, това е всичко.
Гедеон слушаше как Фордайс й обяснява — с безкрайно търпение, сякаш говореше на дете, — че имат призовка, която я задължава да отговори на въпросите им честно, и че няма от какво да се безпокои, че не е заподозряна, няма да бъде задържана и че всъщност е много важен човек, чиято помощ може да се окаже решаваща. Продължи да говори с дълбокия си глас, като прекъсваше самосъжалителните й изблици, докато тя най-сетне май се успокои.
Последно подсмърчане.
— Какво искате да знаете?
— Колегата ми — каза Фордайс, — Гедеон Крю, е работил с бившия ви съпруг в Лос Аламос. Той ще задава въпросите.
Гедеон се изненада.
— А сега — продължи Фордайс, — с него ще си сменим местата, за да може да разговаря с вас, без да се разсейва. — Обърна се към Гедеон. — Нали, партньоре?
Гедеон отби и спря.
Щом слязоха от колата, Фордайс каза тихо:
— Познавал си Чокър. Знаеш какво да питаш.
— Но ти си специалистът по разпитите — шепнешком запротестира Гедеон.
— Но пък в момента тя е готова да говори.
Гедеон седна отзад до Ръст. Тя още подсмърчаше и бършеше носа си със салфетка, но иначе бе спокойна. Дори изглеждаше малко поласкана от оказаното й внимание. Гедеон се чудеше какво да прави. Разпитите не бяха стихията му.
Фордайс превключи на скорост и потегли бавно.
— Ъ-ъ-ъ — каза Гедеон, чудеше се откъде да започне. — Както каза агент Фордайс, бях колега на бившия ви съпруг в Лос Аламос.
Тя кимна тъпо.
— Бяхме приятели. Струва ми се, че сме се срещали. — Реши, че ще е по-добре да не й напомня за коледното парти, когато се беше напила.
Тя отново го погледна и Гедеон се смая от празните й очи.
— Съжалявам, но не ви помня.
Какво да я пита? Умът му работеше трескаво.