— По време на брака ви Рийд проявявал ли е някакъв интерес към исляма?
Тя поклати глава.
— А какво ще кажете за работата му? Да се е изказвал негативно за онова, което прави в лабораторията? Във връзка с бомби и така нататък?
— Беше луд по работата си. Гордееше се с нея. Отвратително. — Тя се изсекна. Говоренето за Чокър като че ли проясняваше ума й, каквато и да беше причината.
— Защо да е отвратително?
— Защото беше инструмент на военнопромишления комплекс, а така и не го осъзна.
— Някога да се е изказвал срещу Съединените щати? Да е изразявал симпатия към някоя терористична организация?
— Не. Открай време си беше отявлен патриот. Трябваше да го видите след единайсети септември. „Пуснете им една атомна бомба на тия копелета“. Без изобщо да си дава сметка, че Буш и Чейни организираха всичко.
Гедеон предпочете да не коментира това мнение.
— Не ви ли се стори странно, че е приел исляма?
— Ни най-малко. Докато бяхме женени, ме влачеше в един дзенбудистки център на медитации, на разни събрания на псевдоиндианската Църква на коренните американци, на сциентолози, на муунисти… опитваше всичко, за което можете да се сетите.
— Значи е бил един вид духовен търсач.
— Много мил начин на изразяване. Беше си просто тъпанар.
— Защо се разведохте?
Тя подсмръкна.
— Нали ви казах. Беше тъпанар.
— Поддържахте ли контакт след развода?
— Той се опита. Беше ми дошло до гуша, гадеше ми се от него. Когато влязох в комуната, най-сетне ме остави на мира. Беше страхливец.
— Имате ли връзка с Уилис? — неочаквано се обади Фордайс от предната седалка.
— Имахме. После той се посвети на целомъдрие.
„Да бе“ — помисли си Гедеон, като си спомни младата жена, която се излежаваше в стаята до кабинета на Уилис.
— И каква е идеята на ранчото, какво целите? — попита Фордайс.
— Ние сме се отделили от тази забатачена страна. Извън системата сме, живеем самостоятелно. Изхранваме се сами, грижим се един за друг. Ние сме предвестниците на новата епоха.
— И защо е необходимо това?
— Вие сте пленници на правителството си. Нямате представа. Вашите политици страдат от болестта на властта. Те са абсолютно корумпирани, а вие не го виждате.
— Какво имате предвид под „болестта на властта“? — попита Фордайс.
— Всички структури на властта поради самата си природа рано или късно се оглавяват от психопати. Почти всички правителства в света са превзети от хитроумни психопати, които имат огромно влияние върху човешката психология и използват обикновените хора за своя изгода. Тази раса от патологични девианти не може да изпитва състрадание, няма съвест. Те имат ненаситна жажда за власт — и управляват света.
Това бе наизустена реч и звучеше изтъркано, макар да представляваше известен интерес, поне за Гедеон. Самият той понякога си мислеше подобни неща.
— И какво смятате да правите по въпроса? — попита Фордайс.
— Ще теглим черта на всичко и ще започнем отново.
— Как ще теглите черта? — попита Гедеон.
Тя изведнъж млъкна и стисна устни.
След кратко мълчание Фордайс попита:
— И какво правите в ранчото?
— Отначало бях в техническия екип, но сега работя в градината.
— В техническия екип?
— Да. — Тя вирна глава. — Ние не сме лудити. Приемаме технологиите. Революцията ще бъде извършена чрез технология.
— Каква технология?
— Интернет, средства за масова комуникация. Видяхте сателитните ни чинии. Свързани сме с целия свят.
— Революцията ще бъде ли свързана с насилие? — мило попита Гедеон.
— Психопатите няма да се махнат доброволно — отвърна тя намръщено.
Приближаваха покрайнините на Санта Фе. Минаха покрай затвора и зелените поля започнаха да отстъпват пред постройките.
— В ранчото проявяват ли интерес към работата на бившия ви съпруг? — попита Фордайс. — Имам предвид, той е създавал ядрени оръжия. Биха могли да се окажат добро средство за теглене на чертата на психопатите.
Отново мълчание. После Кони Ръст каза:
— Това не е причината аз да отида там.
— А защо отидохте? — попита Фордайс.
— Защото… Уилис ме обичаше.
Тази жалка декларация беше последното, което каза. Каквото и да я питаха, както и да я придумваха, продължи да мълчи. Оставиха я в командния център на ПЕЯБ в Санта Фе, без да чуят от нея нито дума повече.