— Не пипай там! — кресна Фордайс.
Гедеон рязко се надигна, но коланът го спря. Незабавно си спомни къде е — в малък самолет, летящ към Санта Круз. Усмихна се.
— Пак ли турбуленция?
Отговор не последва. Като че ли времето се беше развалило — или не? Внезапно осъзна, че онова, което бе взел за облаци, е всъщност гъст черен пушек, бълващ от левия двигател и закриващ гледката.
— Какво става? — извика той.
— Изгубихме левия двигател — напрегнато каза Фордайс.
— Подпалил ли се е? — Последните останки от съня се изпариха, изместени от паника.
— Няма пламъци. — Фордайс дръпна надолу някакъв лост и занатиска копчета и превключватели. — Прекъсвам горивото на двигателя. Оставям електрическата система включена — няма индикации, че повредата е в нея, а не мога да си позволя да изгубя електрониката и жироскопа.
Гедеон се опита да каже нещо и откри, че е изгубил дар слово.
— Спокойно — рече Фордайс. — Остава ни един двигател. Всичко е въпрос на стабилизиране на самолета с асиметрична тяга. — Погледна уредите и изръмжа: — Ставай, гадна путко заспала! Ставай, гадна путко…
Гедеон се беше втренчил право напред. Не можеше да си поеме дъх от ужас.
— Транспондер на аварийна честота — каза Фордайс и натисна някакъв бутон на слушалките си. — Помощ, помощ, тук Чесна едно-четири-девет-шест-девет по извънредния канал, двигател извън строя, на четиридесет километра западно от Иниокерн.
След секунди Гедеон чу пращене по интеркома.
— Чесна едно-четири-девет-шест-девет, тук Лос Анджелис, моля повторете състоянието и местоположението си.
— Едно-четири-девет-шест-девет, двигател извън строя, четиридесет километра западно от Иниокерн — каза Фордайс.
Последва кратка пауза.
— Едно-четири-девет-шест-девет, тук Лос Анджелис, най-близкото летище по курса ви е Бейкърсфийлд, писти шестнадесет и тридесет и четири. Петдесет и шест километра на десет часа.
— Едно-четири-девет-шест-девет, курс на десет часа към Бейкърсфийлд — каза Фордайс.
— Сигнал седем-седемстотин — каза гласът от центъра в Лос Анджелис.
Гъстият пушек беше намалял и Гедеон видя, че се е заоблачило. Долу се стелеше мъгла и скриваше земята, само тук-там през сивите парцали се виждаха зелени петна.
Погледна алтиметъра. Стрелката бавно пълзеше надолу.
— Спускаме ли се? — изграчи той.
— Според закона на гравитацията. След като стигнем тавана на един двигател, всичко ще е наред. Само на петдесетина километра от Бейкърсфийлд сме. Я да опитам да запаля още веднъж левия двигател. — Превключи някакъв ключ, после опита отново. — По дяволите. Не ще.
Гедеон осъзна, че пак се е вкопчил с всички сили в седалката. Бавно отпусна пръсти и си заповяда да се успокои. „Всичко е наред. Фордайс държи нещата под контрол“. Фордайс беше опитен и способен пилот. Знаеше какво да прави. Тогава защо да се паникьосва?
— Стабилизирам на шест-нула-шест метра над земята — каза Фордайс. — След десет минути ще стигнем пистата в Бейкърсфийлд. Ще има какво да разказваш, когато…
Изведнъж отдясно се разнесе силен гръм и целият фюзелаж задрънча. Гедеон подскочи и инстинктивно прикри лицето си с ръка.
— Какво стана, по дяволите?
Лицето на Фордайс бе побеляло.
— Десният двигател се взриви.
— Взриви се! — Сега и другият двигател бълваше облаци мазен черен пушек. После се изкашля гадно, изхърка и умря. Перката спря да се върти.
Гедеон изстина. Това беше краят, нямаше никакво съмнение.
— Ще планираме — каза Фордайс. — Ще предприема аварийно кацане.
Гедеон облиза устни.
— Аварийно кацане ли? Това хич не ми звучи добре.
— И не е. Помогни ми да намерим подходящо място.
— Да ти помогна? Как?!
— Гледай през прозореца, мамка му, и намери някое широко равно място!
Гедеон не можеше да повярва, че всичко това става наистина. Това беше някакъв филм, нямаше друго обяснение. Защото ако беше в реалния живот, щеше да е прекалено вцепенен, за да помръдне. А ето че за своя огромна изненада се оглеждаше в търсене на място за кацане. Мъглата донякъде се беше разнесла и той виждаше някакъв гол хребет пред тях. Зад него теренът се спускаше към тясна долина, чезнеща в мъгла и заобиколена от високи покрити с гора хълмове.