— Което ще рече?
— Свещено място. Мюсюлманите ходят там да се молят. Няма и следа от правене на бомби.
Фордайс се намръщи.
— Освен това проверих защо нашият приятел имамът е напуснал Католическата църква. Като малък бил насилен от някакъв свещеник. Всичко било потулено, срещу пари, разбира се. Нищо не излязло на бял свят. Семейството подписало съглашение да не разгласява случая.
— Точно това е искал да открием. Но не е можел да ни го каже.
— Именно. Освен това успях да идентифицирам двамата, които засне при джамията. Познай. Единият има разрешително за пилот на пътнически самолет, навремето е работил за „Пан Ам“.
Фордайс остави чашата.
— А стига бе! Е, тази новина се връзва с онова, което открих аз.
— Разказвай.
— Видях предварителния доклад на следователите от Националната служба по транспортна безопасност. Дали са първостепенна важност на разследването. Няма съмнение, че става въпрос за саботаж. Някой, може би онзи пилот, е добавил в нашата „Чесна“ реактивно гориво.
— И какво?
— Този модел изисква специално гориво, с ниско съдържание на олово. Сто октана. Добавянето на реактивно гориво понижава октаните. В резултат сместа, най-общо казано, е изгорила буталата, едно след друго. — Фордайс отново отпи глътка. — С неподходящото гориво двигателят може да работи напълно нормално — докато не се подпали. Номерът е, че горивото за чесната е светлосиньо. Реактивното гориво е безцветно, понякога може да е светложълто. Когато направих огледа, цветът наистина изглеждаше малко различен — прекалено светъл, но пак си беше син, така че реших, че всичко е наред. Било е направено нарочно и е работа на човек, който много добре е знаел какво прави.
Гедеон само кимна.
— По кое време приключи разследванията си? — попита Фордайс.
— След дванайсет и половина, почти към един.
— Тогава какво си правил цял следобед, по дяволите? Търсих те по мобилния поне пет пъти. Изключил си го.
Мрачните мисли отново изплаваха най-неочаквано. Не беше възнамерявал да споделя нещо с Фордайс, но въпреки това се чу да казва:
— Трябваше да направя едни тестове.
— Тестове? Какви?
— Лични.
Бъбреците се бяха втвърдили в маслото и вече придобиваха кафеникав цвят. Гедеон внимателно ги прехвърли в чинията, която топлеше върху печката. Фордайс зяпна блюдото и се намръщи озадачено.
— Какво е това, по дяволите?
— Бъбреци. Само още минута-две да приготвя соса. — Гедеон сложи в тигана лук, бульон, подправки и щедра доза червено вино.
— Няма да ям това нещо — заяви Фордайс.
— Телешки са. Франк, моят месар, имаше и телешки костен мозък — затова ги приготвям с вино вместо фламбирани. — Гедеон добави още малко подправки и внимателно наряза бъбреците на четири (бяха станали идеално, с чудесно розово в центъра), смеси ги със соса в тигана, добави костния мозък и подреди всичко в две чинии заедно със задушения артишок от фурната.
— Донеси виното — каза, докато носеше чиниите в дневната.
Фордайс го последва неохотно.
— Казвам ти, няма да ям. Мразя карантия.
Гедеон сложи чиниите на ниската маса пред дивана и каза:
— Опитай.
Агентът седна, взе ножа и вилицата, посегна, но се поколеба.
— Хайде де. Бъди мъж. Ако не ти хареса, ще ти донеса от кухнята пакетче чипс.
Фордайс предпазливо отряза мъничко парче и го опита неуверено.
Гедеон също опита. Идеално. Чудеше се как човек може да устои на такова нещо.
— Май няма да ме убие — реши Фордайс и си отряза по-голямо парче.
Няколко минути се храниха мълчаливо. После Фордайс заговори отново:
— Странно ми е да седим тук, насред гората, да вечеряме и да пием вино — което е отлично, между другото, — след като преживяхме самолетна катастрофа. Имам чувството, че съм… обновен.
Това подсети Гедеон за диагнозата му. И как беше прекарал следобеда.
— Ами ти? — добави Фордайс. — Чувстваш ли се прероден?
— Не — отвърна Гедеон и надигна чашата. Съзнаваше, че пие прекалено бързо. Наистина ли искаше разговорът да тръгне в тази посока?
— Виж, наистина си беше страшничко, но… — почна Фордайс.
Гедеон поклати глава и остави чашата. Изпитваше непреодолимо желание да сподели.