— А пък аз си помислих, че е някаква мъдрост от вековете.
31.
Стоун Фордайс се събуди от мелодията на сериала „Мъжът от U.N.C.L.E.“ Изключи пипнешком алармата на мобилния си телефон, изруга и се надигна с мъка. Знаеше, че за пулсирането в главата му е виновно виното, и подозираше, че хаосът в стомаха е от проклетите бъбреци, които бе ял вечерта.
Погледна часовника — 5:00. Имаше рутинен доклад за 7:30 нюйоркско време, или 5:30 местно. Тоест имаше половин час да постави мозъка си в ред.
Десет минути преди разговора, докато беше в разгара на бръсненето, телефонът иззвъня. Фордайс изруга, избърса ръцете си и вдигна.
— Със специален агент Фордайс ли разговарям? — попита хладният глас на д-р Майрън Дарт.
— Прощавайте, но мислех, че конферентният разговор е насрочен за седем и тридесет — раздразнено каза Фордайс, като бършеше пяната от неизбръснатата половина на лицето си.
— Конферентният разговор е отменен. Сам ли сте?
— Да.
— Имам информация за вас, съобщиха ми я току-що. Информация от… много деликатен характер.
Снимачното ранчо „Кръг Y“ се намираше северно от Санта Фе в басейна Пиедра Лумбре — имот на площ четири хиляди декара, пресечен от сухото корито Джаспър Уош и заобиколен от плата и планини, губещи се в далечината. Беше горещ ден в края на юни, пустинният въздух бе чист и плътен. Кръг Y бе най-прочутото от многото т.нар. „снимачни ранчо“ около Санта Фе — работещо ранчо, което приютяваше и реквизит за уестърни, използван от холивудските студия за заснемане на филми и телевизионни програми.
Докато Гедеон караше по лъкатушещия път, от равнината изникна съвършено като картинка копие на каубойски град: църква с камбанария в единия край и класическо гробище в другия. Прашната главна улица минаваше по дължината на градчето. От по-близко обаче то започваше да изглежда малко странно, а после сградите се оказаха просто фасади, закрепени върху небрежно сковани скелета. Малко зад бутафорното селище минаваше потокът Джаспър Крийк, в момента пресъхнал — сухото дере се виеше между скалите, белязани тук-там със стари канадски тополи.
Гледката беше великолепна, всичко бе боядисано в златно от лъчите на изгряващото слънце под сапфиреното небе. Въздухът бе все още прохладен, но се усещаше, че скоро ще настане нетърпима жега.
Гедеон паркира на прашната площадка до градчето, където с въжета бяха отбелязани места за четири коли, и тръгна към декорите. Наоколо цареше трескава дейност, във въздуха се издигаха кранове с камери, раздаваха се команди по мегафони, хора тичаха насам-натам.
По-голямата част от градчето беше оградена с лента и когато Гедеон се приближи, мъжът на бариерата го пресрещна с бележник в ръце и го погледна въпросително.
— Трябва да се видя със Саймън Блейн — каза Гедеон.
— Той очаква ли ви?
Гедеон извади служебната си карта.
— ФБР. — Пусна предразполагаща усмивка, не се сдържа и намигна. „Май ще свикна с това“ — помисли си.
Мъжът взе картата, огледа я подозрително и му я върна с кисела физиономия.
— За какво става въпрос?
— Не мога да се впускам в подробности.
— Господин Блейн в момента е зает. Можете ли да почакате?
— Няма да си създаваме проблеми, нали?
— Ъ-ъ-ъ, не, категорично не. Но… момент, ще проверя дали ще има минутка за вас.
И забързано се отдалечи. Гедеон се възползва от момента, пъхна се под лентата и влезе в „градчето“. Дългата главна улица минаваше между кръчма, конюшня, смесен магазин, нещо като публичен дом, ковачница и офиса на шерифа. Недалеч се изтъркаля един сух бурен и Гедеон забеляза, че е истински, но боядисан със спрей в златисто, и че го духа машина за вятър, скрита зад една фалшива фасада. Други боядисани бурени бяха събрани в телен кош и някакъв работник ги пускаше един по един, като викаше на колегата си при машината накъде точно да ги насочи.
Конници с каубойски дрехи минаха по улицата, яхнали пъстри коне. Най-отпред беше Алида, русата й коса се вееше на изкуствения вятър като златен пламък. Беше облечена по всички правила на уестърна — бяла риза, кожена жилетка, револвери в кобури, вълнени панталони, шапка, ботуши… Погледна Гедеон, позна го и отклони коня си настрани. Скочи на земята, намръщи се и тръгна към него, като водеше коня за повода.
— Какво правите тук?
— Просто минавам. Търся баща ви.
— Само не ми казвайте, че още вървите по тази тъпа следа.