— Боя се, че е така — любезно отвърна той. — Хубав кон. Как се казва?
Тя скръсти ръце.
— Сиера. Баща ми е наистина зает.
— Не можем ли да я караме по-учтиво и дружески?
Тя въздъхна раздразнено.
— Колко време ви е нужно с него?
— Десет минути.
Мъжът с бележника приближи забързано. На лицето му бе изписано безпокойство.
— Много съжалявам, сам се е вмъкнал…
Алида се обърна към него с лъчезарна усмивка.
— Аз ще се погрижа за това. — Обърна се отново към Гедеон и усмивката й изчезна така бързо, както се бе появила. — Тъкмо ще снимат финала на „Изгряваща луна“ и предстои голяма сцена с пиротехнически ефекти. Не можете ли да изчакате да свърши?
— Пиротехнически ефекти ли?
— Ще взривят и изгорят града. Или поне голяма част от него. Пиротехниците са почти готови. — Замълча за момент и добави: — Може да ви хареса.
Така щеше да има повече време да се помотае наоколо и да й задава въпроси. Стига да можеше да измисли какви. Е, поне щеше да е до нея.
— Колко време ще продължи?
— Около час. Като дойде ред на експлозиите и огъня, всичко тръгва бързо. След това ще можете да поговорите с татко.
Той кимна.
— Става. — Огледа я преценяващо. — Приличате на звезда.
— Играя като дубльорка и статист.
— Кого дублирате?
— Главната героиня, Долорес Чармей. Играе Кейт Говедарката.
— Кейт Говедарката?
— Единствената жена в историята на Запада, убита за кражба на говеда. — Алида го дари с кратка усмивка.
— Аха. Е, това ви отива. Колко лоши убивате?
— О, някъде петима-шестима. Освен това трябва да препускам, да крещя, да гърмя с револверите, да минавам през огнена преграда, да карам други да се хвърлят в паническо бягство, да ме прострелват и да падам от коня — обичайните неща.
Покрай тях мина човек, който размотаваше кабел, след него други двама мъкнеха бутилка пропан. Зад църквата Гедеон видя някакви хора внимателно да разполагат нещо като гигантски мях за съхранение на газ и попита:
— Какво е това там?
— Част от пиротехниката. Мехът ще създаде огнена топка. Много е зрелищно, но всъщност няма експлозия. Във филма лошите тайно са складирали в града оръжие и муниции, така че много от нещата им хвръкват във въздуха.
— Не е ли опасно?
— Не и ако се направи както трябва. Имаме специален екип за целта. Всичко е планирано и съгласувано до последната подробност. Безопасно е като разходка в парка. Просто човек не бива да е вътре в града, когато се подпали, това е всичко.
Започваше да се пали по темата и, за негово облекчение, като че ли забравяше, че не го харесва.
— А онези неща там? — попита той и посочи някакви заровени в земята цилиндри.
— Наричаме ги гръмчета. Пълни са с експлозивна смес, която се взривява като бомба и запраща всичко нагоре. Онези кабели там отиват до дюзи и рамки, които изхвърлят струи горящ пропан за поддържане на огъня. Ще ви хареса, когато всичко лумне — разбира се, стига да си падате по експлозиите.
— Обожавам експлозиите — рече той. — От всякакъв вид. Всъщност едно от нещата, с които се занимавам в Лос Аламос, е проектиране на експлозивни лещи за имплозивни ядрени устройства.
Алида го зяпна и малкото дружелюбност на лицето й се изпари напълно.
— Ама че отвратително. Проектирате атомни бомби?
Той побърза да смени темата.
— Споменавам го само защото това тук не е чак толкова различно. Предполагам, че цялата пиротехника е свързана с някакъв централен компютър, който я задейства в точно определен ред.
— Именно. След като започне, по-добре да продължи нататък, тъй като малко неща оцеляват и няма връщане назад. Ако пропуснат кадър, пиротехника за два милиона долара отива на вятъра, без да се броят повечето декори. — Тя извади цигари от джоба на ризата си и си запали.
— Ъ-ъ-ъ, тук пушенето позволено ли е?
— Категорично не — отвърна тя и издуха дима към него.
— Ще ме почерпите ли една?
С крива усмивка тя извади цигара от пакета, запали я и я пъхна между устните му.
Дребен кривокрак опак на вид мъж с бръсната глава мина по улицата на късите си крачка, като лаеше в мегафон. Алида скри цигарата зад гърба си и Гедеон последва примера й.