— Това да не е…?
— Роберто Липари. Режисьорът. Същински нацист.
С периферното си зрение Гедеон забеляза някакво движение и се обърна. Приближаваха десетина коли сред облак прах. Но вместо да спрат на паркинга, минаха през лентите и продължиха към градчето, като в същото време се разгръщаха.
Липари ги видя, спря и ги зяпна намръщено.
— Какво става? — попита Алида.
— Като че ли законът идва — отвърна Гедеон.
Колите заобиколиха градчето и спряха. Вратите се отвориха и от всеки автомобил слязоха по четирима души — всички с издути сини костюми, под които несъмнено се криеха бронежилетки.
Режисьорът тръгна със свирепа физиономия към най-близката кола, като размахваше ръце и крещеше, но без резултат. Мъжете с костюмите тръгнаха напред, като показваха значките си. Движеха се координирано.
— Класика — каза Гедеон. — Ще арестуват някого. Сериозна акция.
„Да не би да са дошли за Блейн?“
— Господи, не! — изстена Алида. — Не точно сега.
За своя изненада Гедеон видя Фордайс да слиза от водещата кола. Агентът на ФБР като че ли оглеждаше района. Гедеон му махна с ръка. Фордайс го забеляза и тръгна към него. Лицето му беше мрачно.
— Нещо не е наред — каза Гедеон.
— Направо не мога да повярвам. Не може да са дошли за баща ми.
Фордайс се приближи. Лицето му беше зачервено, веждите смръщени.
— Какво става? — попита Гедеон.
— Трябва да поговорим насаме. Ела насам. — Фордайс се обърна към Алида. — Дръпнете се, ако обичате.
Гедеон тръгна след Фордайс, по-далеч от Алида и оживената главна улица. Стигнаха до едно закътано място зад фалшива фасада. Навсякъде се виждаха кабели и гръмчета. Фордайс извади пистолета си.
— Ще арестуваш ли някого? — попита Гедеон.
Фордайс кимна.
— Кого?
Пистолетът се насочи към него.
— Теб.
32.
Гедеон зяпна първо пистолета, после Фордайс. Огледа се и видя, че сините костюми са заели позиции с извадени оръжия и блокират пътищата му за бягство. Не беше шега.
— Мен? — невярващо попита Гедеон. — Какво съм направил?
— Просто се обърни и сложи ръце на тила си.
Гедеон се подчини. Фасът още димеше в устата му. Фордайс започна да го претърсва, извади портфейла му, джобното ножче и мобилния му телефон.
— Голям артист си — каза Фордайс. — Майстор в манипулирането. Ти и приятелят ти Чокър.
— Какви ги говориш, по дяволите?
— Чудесно се преструваше, че не го харесваш — а се оказва, че сте първи приятели и си бил с него от самото начало.
— Казах ти, не можех да го понасям това копеле…
— Да бе. Всички онези неща в компютъра ти… чиста проба шибани джихадистки любовни писма.
Мислите на Гедеон препускаха бясно. Пълната каша се бе превърнала в същинска оргия на некомпетентността. Направо да не повярваш.
— Наистина ме подведе — рече Фордайс. Гласът му беше горчив, като на човек, когото са предали. — С тази разходка до хижата ти. Вечерята и мъжкото приятелство. И онази сълзлива история за болестта ти. Ама че лъжец! Цялото пътуване на запад си беше чиста проба гонене на вятъра. Трябваше да се сетя още от първия ден.
Яростен гняв обхвана Гедеон. Не беше молил за това назначение. Бяха му го натресли насила. Вече беше изгубил една безценна седмица от живота си. А сега и това. Сигурно щеше да прекара остатъка от малкото си дни в разправии за глупости — може би дори от затворническа килия.
„Майната им. Какво имам да губя?“
Фордайс приключи с претърсването. Хвана за китката вдигнатата ръка на Гедеон, изви я назад и сложи белезниците. Посегна да хване другата му китка.
— Чакай. Цигарата. — Гедеон извади димящия фас от устата си и го метна в гръмчето до Фордайс.
То изтрещя като оръдие, ударната вълна събори и двамата на земята, а във въздуха се вдигна огромен облак театрален дим.
Гедеон с мъка се изправи. Ушите му пищяха, пешовете на ризата му се бяха подпалили. Димът го обгръщаше, виеше се около него на полудели талази. Разнесоха се викове и крясъци.
Той побягна. Излезе от димната завеса и видя Алида — беше яхнала коня си и се взираше в него. Сините костюми бяха тръгнали напред — с насочени към него оръжия.
Разнесе се втора силна експлозия, последвана от канонада гърмежи.
Имаше само един шанс — съвсем нищожен шанс. Спринтира и скочи на коня зад Алида.