Докато гледаше купищата имейли, му хрумна идея.
— Има ли някакви съобщения до или от Чокър?
— Рийд Чокър ли?
Чу го изгледа неспокойно, но пусна търсенето. Появи се списък, горе-долу от времето, когато Чокър беше изчезнал. Гедеон остана зашеметен от броя на съобщенията; изобщо не можеше да си спомни да си е кореспондирал с Чокър.
— Май вие двамата доста сте си приказвали — обади се Чу. — И как това ще ни помогне да открием хакера?
— Тези имейли са вмъкнати допълнително — каза Гедеон. — От хакера.
— Нима? — отвърна Чу скептично. — Подобно нещо изисква доста сериозна работа.
— Никога не съм разменял имейли с Чокър. Добре де, почти никога.
Гедеон се пресегна през Чу, избра имейл отпреди година с невинното заглавие „ваканция“ и го отвори.
Салаам, Рийд,
В отговор на въпроса ти — помниш как ти разказах, че светът е разделен на дар ад ислам и дар ал харб, „дом на исляма“ и „дом на войната“. Между тях няма средна земя, няма междинно положение. Ти, Рийд, лично влезе в Дома на исляма. Сега започва истинската борба — с Дома на войната, на който обърна гръб.
Гедеон впери невярващ поглед в екрана. Никога не беше писал подобно нещо. Съобщението не само го изкарваше съзаклятник на Чокър — излизаше, че го е вербувал. Бързо отвори следващия имейл.
Приятелю Рийд, салаам,
Джихад не е само вътрешна борба, но и външна. Не може да има мир за теб като добър мюсюлманин, не може да има край на борбата, докато целият свят не стане дар ал ислам.
Започна да прелиства имейлите. Ясно беше, че става дума за изключително сложна и мащабна измама. Нищо чудно, че Фордайс се беше вързал. Забеляза един особено голям имейл и го отвори.
Моментът настъпи. Не се колебай. Ако някой получи посланието на исляма и умре, докато го отхвърля, той е завинаги обречен на адския огън. Всеки, които повярва искрено в посланието, ще бъде опростен от предишните си грехове и ще живее вечно в рая. Ако вярваш, действай според вярата си. Не се безпокой какво мислят другите. Става дума за твоя вечен живот.
Съобщенията продължаваха в същия дух и убеждаваха Чокър да приеме исляма. Гедеон четеше с растяща ярост. Беше не просто натопен; беше натопен по изключително изтънчен начин — и то от вътрешен човек.
39.
Уорън Чу смаяно се взираше в имейлите и ужасът му растеше. Тези съобщения не бяха вмъкнати. Нямаше начин. Само главен администратор бе в състояние да направи подобно нещо.
Бавно се обърна към Гедеон и го зяпна, сякаш го виждаше за първи път. Мина му през ума, че никога не можеш да видиш истински другия. Никога не би предположил подобно нещо.
— Не мога да повярвам, че си написал тези кретении — изтърси той, без да се замисля.
— По дяволите, Уорън, не съм ги писал! — яростно отвърна Гедеон. — Тези имейли са вмъкнати, казах ти!
Чу беше изумен от бурната му реакция. Отново се запита как може да се направи подобно нещо. Изглеждаше твърде малко вероятно. И не само това — каква беше тази история, че и той самият е взет на мушка? Работата започваше да намирисва.
Прокашля се.
— Да. Добре. — Опитваше се да говори спокойно. — Остави ме да поработя малко върху това. Да видим дали ще успея да разбера кой го е направил и как.
— Ти си истински приятел, Уорън. — Гедеон продължи със следващата поничка.
Секунда изчакване.
— Ъ-ъ-ъ, Гедеон… Не мога да работя, когато някой ми виси на главата.
— Извинявай.
Гедеон се дръпна в другия край на стаята, като пътьом — и за голямо раздразнение на Чу — си взе още една поничка. Този тип се държеше така, сякаш не е ял от дни.
Чу отвори един имейл, после друг. Плашеща работа. Защитената мрежа вървеше като виртуална среда от втори тип; възможно ли бе някой да се е възползвал от монитора на виртуалната машина, евентуално да се е сдобил с администраторски права или да е сменил операционната система гост, след което да е заложил програма за проследяване на клавиатурата или по някакъв начин да е компрометирал логването? На теория можеше да се получи, но подобно нещо изискваше повече умения, отколкото имаше самият Чу.
Колкото повече си мислеше за надеждността на архитектурата на виртуалните машини, изолираните адресни пространства и абстрактната виртуална памет, толкова по-трудно му изглеждаше хакването. Освен това винаги бе смятал, че Гедеон е твърде независим… дори някак неясен. Но това означаваше — ако имейлите не са били вмъкнати, — че Гедеон е терорист, предател на страната си, потенциален масов убиец… Зашеметен от тази мисъл, Чу изпита остра нужда да посети тоалетната.