Какво да направи, за бога?
Изведнъж осъзна, че жената, която беше дошла с Гедеон, новопостъпилата, е застанала зад него. Подскочи, когато тя постави длан на рамото му и стисна достатъчно силно, за да привлече вниманието му. Обърна предпазливо глава. Гедеон беше при вратата и оглеждаше коридора, сякаш стои на стража. Едва сега Чу забеляза, че в колана му е пъхнат револвер.
Жената се наведе над него и прошепна:
— Ако имаш аларма, задействай я. Веднага.
— Какво?
— Гедеон е с тях. С терористите.
Чу преглътна. Това беше потвърждение.
— Просто го направи и запази спокойствие.
Чу имаше чувството, че това не се случва с него. Първо Чокър, а сега и Гедеон. Направо да не повярваш. Но имейлите бяха тук, на екрана пред него!
Небрежно се пресегна под бюрото, намери бутона и го натисна. Никога не го беше правил и не беше сигурен какво ще се случи.
Зави сирена. В коридора замигаха червени светлини.
— Какво става, по дяволите? — викна Гедеон.
— Съжалявам, пич — каза жената, обърна се към него и скръсти ръце на гърдите си. — Прецакан си.
40.
Гедеон я зяпна невярващо. Несъмнено не беше чул добре.
— Алида, какво правиш?
Тя се обърна към него, настръхнала и готова за действие.
— Издебнах удобния момент. Казах ти, че с нетърпение чакам да те предам. Забрави ли?
За момент Гедеон беше прекалено смаян дори да се ядоса.
— Почти ме накара да ти повярвам — продължи тя. — Но като видях тези имейли…
— Те са добавени!
— Да бе. И всички онези агенти на ФБР, хеликоптерите, как всички стрелят по теб — и това е някаква грешка, нали? Трудно е да се повярва, Гедеон. Не съм чак толкова наивна.
Гедеон чу тичащи стъпки по коридора. Бързо извади револвера и стреля във въздуха. Сграбчи Чу за ръката, изви я зад гърба му, опря дулото в главата му и викна:
— Бързо. В коридора!
Чу побърза да се подчини.
— Револверът не е истински! — извика Алида и се втурна след тях.
Гедеон буташе Чу пред себе си. Охранителният пост към вътрешните лаборатории се намираше нататък по коридора. Завиха на ъгъла и стигнаха до него — два детектора за метал и неколцина мъже, всички с извадени оръжия.
— Свършено е с него, ако опитате да ме спрете! — извика Гедеон и бутна Чу през детектора за метал, който писна оглушително.
— Това е бутафорен пистолет, идиоти такива! — извика Алида.
— Искате ли да докажа противното? Тръгнете ли след мен, ще стрелям!
Продължи напред, като буташе Чу по коридора към аварийното стълбище. Блъсна вратата с рамо и помъкна компютърджията надолу. Алида ги последва.
— Кучка! — изпъшка Гедеон, когато Алида се хвърли на гърба му и се опита да му отнеме револвера. Изблъска я, но тя пак се хвърли върху него, заудря го и отново се опита да го обезоръжи.
Гедеон се извъртя и избута Чу през вратата в долния край на стълбището. Озоваха се в контролната зала на ускорителя на частици. Там имаше двама оператори, които ги изгледаха потресени зад големия полукръг монитори и уреди.
Гедеон чу тропот на крака в коридора.
— На пода! Всички по очи на пода! — извика той и стреля в тавана.
Операторите се проснаха на пода. „Шантава работа“, помисли си Гедеон. Създателите на най-страховитите оръжия на света бяха страхливи като зайци.
След секунди в помещението нахлуха мъже с извадени пистолети. Не бяха от охраната на Лос Аламос — всички носеха униформи на ПЕЯБ.
— Хвърли оръжието! — извика един и всички се прицелиха в него.
Гедеон завъртя Чу като щит, опрял дулото в главата му. Чу изграчи нещо нечленоразделно.
— Револверът не е истински, по дяволите! — извика Алида.
Водещият охранителите рязко се завъртя, насочи пистолета си към нея и извика:
— На земята! Веднага!
— Аз? Защо аз?!
С рязко кимане командирът даде знак на двама от хората си и те незабавно я сграбчиха, събориха я на пода и започнаха да я претърсват.