— Мръсници! — изкрещя тя яростно.
— Млъквай! — извика й единият и я зашлеви.
Гедеон не можеше да повярва на очите си. Наистина си мислеха, че и тя е терористка.
Командирът отново насочи пистолета си към Гедеон.
— Хвърли оръжието и пусни заложника или ще стреляме!
Гедеон си даде сметка, че онзи изобщо не се шегува — ако се наложеше, щяха да стрелят направо през Чу.
— Добре — каза той.
Свършено беше. Отмести дулото от главата на Чу и пусна револвера на пода. Чу се втурна да се скрие зад охранителите. Гедеон бавно вдигна ръце.
Двамата охранители приключиха с претърсването на Алида и грубо я вдигнаха на крака. От носа й течеше кръв и капеше върху бялата й риза.
— Закопчайте я — каза командирът. — Ти, Крю. Легни по очи. Бавно.
— Малоумници! — извика Алида и се опита да изрита един от тях. Беше възнаградена с юмрук в корема и се преви на две.
— Оставете я, тя няма нищо общо! — каза Гедеон.
— Лягай долу! — извика командирът.
С разперени настрани ръце Гедеон започна да се отпуска на колене — и изведнъж видя шанса си. Докато коленичеше, се подпря на пулта за управление на ускорителя и небрежно докосна малкия ключ под червена пластмасова капачка — аварийния лост за прекъсване на захранването. Опря едното си коляно в пода, после другото, като в същото време скришом вдигна капачката и хвана лоста.
— Лягай веднага! По очи! — нетърпеливо изкрещя командирът и размаха колта си.
Гедеон събра целия си кураж и каза спокойно:
— Ако дръпна този лост, всички сме мъртви.
Последва гробна тишина.
Гедеон се обърна към операторите.
— Кажете им.
Единият от тях погледна към Гедеон и видя пръстите му около лоста. Лицето му побеля.
— Боже мой — промълви той. — Това е аварийното прекъсване на захранването. В момента сме на пълна мощност. Ако дръпне това… Господи… недей!
Никой не помръдна.
„Благодаря ти, приятелю“ — помисли Гедеон. А на глас каза:
— Обясни им какво ще стане, ако го направя.
— Ще прекъсне захранването на магнитния коридор. Лъчът ще стане неуправляем и всичко ще хвръкне по дяволите.
— Чухте го — спокойно каза Гедеон. — Застреляте ли ме, падам и дърпам лоста.
Охранителите стояха като парализирани. Шест пистолета останаха насочени към него.
— Аз съм отчаян човек — тихо каза Гедеон. — И нямам какво да губя. Ще броя до три. Едно…
Командирът се огледа. Потеше се като прасе. Явно беше уверен, че Гедеон ще го направи.
— Две… Абсолютно сериозен съм.
Командирът постави пистолета си на пода и другите бързо последваха примера му.
— Добро решение. А сега я пуснете.
Пуснаха Алида. Тя рухна на колене, после се изправи. Дишаше тежко. Избърса кръвта от носа си.
— За протокола — каза Гедеон. — И двамата сме невинни. Скроили са ми номер. И смятам да открия кой го е направил. Така че съжалявам, господа, но смятам да ви напусна. Алида? Независимо дали ти харесва, или не, по-добре стой с мен. Ако обичаш, събери оръжията и ми ги донеси.
Последва дълго колебание. Погледите им се срещнаха. Гедеон видя в очите й съмнение, несигурност и гняв.
— Алида — каза той, — не зная по какъв друг начин да те убедя, освен да те призова да се довериш на интуицията си. Моля те, моля те, повярвай ми.
След още малко колебание Алида събра пистолетите от пода и ги отнесе на Гедеон. Той махна пълнителите от всички с изключение на един и ги прибра в джоба си. После изкара патроните от цевите, прибра и тях и хвърли празните оръжия на пода. Пъхна револвера с халосните патрони в колана си. През цялото време ръката му не пускаше лоста. Накрая, насочил заредения пистолет напред, махна ръката си от лоста, отиде до вратата към коридора, затвори я и дръпна резето.
Точно навреме — от другата страна се чу тропот на още крака.
Миг по-късно бяха стигнали вратата и се опитваха да влязат. Последваха викове и блъскане. Зазвуча друга сирена.
— Всички на пода, с изключение на теб. — Гедеон насочи пистолета към единия оператор, който бе на ръба на истерията.
Мъжът вдигна ръце.
— Моля ви. Ще направя всичко, което искате.
— Знам. Отключи вратата към тунела на ускорителя.