Операторът послушно забърза към дъното на помещението, отключи с магнитен ключ една малка врата и я отвори. Засия слаба зелена светлина. Заобленият, подобен на тръба тунел се простираше напред и почти изчезваше в далечината. Отдясно минаваше тесен мост. Отляво имаше някакво сложно цилиндрично устройство, което продължаваше към безкрайността, покрито с кабели и тръби като степен на някаква чудовищна ракета. От него се разнасяше дълбоко бръмчене. Реакторът беше линеен и малък, с дължина около шестстотин метра, но Гедеон знаеше, че тунелът му се свързва с много по-стари тунели от времето на Проекта Манхатън. Нямаше представа накъде водят — тунелите се намираха зад заключени врати.
Но въпреки това те бяха единственият му шанс.
Гедеон направи знак на Алида да мине през вратата. После взе магнитния ключ от оператора, взе ключа и на колегата му и последва Алида в тунела.
Вратата зад тях се затвори и се заключи.
Гедеон се обърна към Алида.
— Трябва да знам — с мен ли си, или не? Защото ако не си на сто процента сигурна в невинността ми, спираш тук. Не мога да рискувам друго предателство.
Мълчанието й бе прекъснато от яростно блъскане по вратата, викове и рева на трета сирена.
Тя впери поглед в него, после каза:
— Отговорът ми е, че е по-добре да си плюем на петите.
41.
Тичаха по металното мостче, което минаваше успоредно на лъча частици.
— Знаеш ли къде отиваме? — извика Алида, като се мъчеше да не изостава.
— Просто тичай.
Изведнъж зад тях отекнаха силни викове. „По дяволите“ — помисли си Гедеон. Беше се надявал да им отнеме повече време да се справят с вратата.
— Спрете или ще стреляме! — викна някой.
Те продължиха напред. Ускорителят бръмчеше от високата енергия. Ако някой куршум пробиеше тръбата…
— Блъфират — каза Гедеон. — Няма да стрелят.
Бум! Куршумът рикошира от тавана над тях. Последваха още два изстрела: Бум! Бум!
— Да бе, няма да стрелят — промърмори Алида и продължи да тича приведена.
Гедеон чуваше тропота на крака зад тях.
Бум! Друг куршум одраска стената и върху тях се посипаха парченца цимент.
Гедеон спря, завъртя се и стреля с бутафорния револвер. Преследвачите им се проснаха по корем.
Двамата пробягаха още двайсетина метра и Гедеон откри онова, което търсеше — стара метална врата в циментовата стена. Беше заключена с месингов катинар.
— Мамка му! — промърмори Алида.
Гедеон се обърна, отново стреля с револвера и преследвачите им отново залегнаха. След това извади истинския колт 45-и калибър, опря дулото в катинара и дръпна спусъка. Катинарът се пръсна. Гедеон блъсна металната врата. Тя изстена, но не се отвори.
Алида застана до него.
— На три.
Блъснаха едновременно и вратата се отвори с шумно скърцане точно когато проехтяха още изстрели. Гедеон и Алида се втурнаха вътре, затръшнаха вратата — и изведнъж се озоваха в непрогледен мрак.
Алида извади запалката и пламъчето й смътно освети разклоняващ се лабиринт. Гедеон хвана ръката й и я помъкна напосоки в първия попаднал му тунел. От движението пламъчето угасна.
Чуха се гласове, последвани от стон на ръждива стомана. Отваряха вратата.
Без да пуска Алида, Гедеон се затича слепешком в мрака. Сигурно бяха изминали няколкостотин метра, когато краката му се оплетоха в нещо и двамата паднаха. Задъхан, той затърси пипнешком и намери ръката й. Чуваше гласове зад тях, изкривени от ехото в тунелите. Преследвачите им не бяха далеч. Дали имаха фенери?
Лъч жълта светлина отговори на въпроса му — но лъчът мина над тях и за миг освети друго разклонение в стената наблизо. Веднага щом светлината отмина, Гедеон дръпна Алида да стане и двамата се мушнаха в нишата.
Алида щракна за момент запалката. Нишата беше дълбока само пет-шест метра, но в края й имаше стара ръждива стълба. Гедеон тръгна пипнешком напред, намери стълбата и започна да се изкачва. Гласовете зад тях бяха възбудени и агресивни, чуваха се все по-силно.
Изкачваха се в мрака. Гедеон видя лъч да осветява нишата, но вече се намираха достатъчно високо, така че отдолу не можеха да ги забележат. Продължиха нагоре колкото се може по-тихо, докато не стигнаха края на стълбата. Ново щракване със запалката показа, че се намират в хоризонтален тунел, пълен със старо ръждясващо оборудване, вероятно останало от Проекта Манхатън.