Алида го усети моментално и попита:
— Какво има?
Знаеше, че ще й разкаже, и изобщо не се поколеба.
— Има голяма вероятност да не съм за този свят. — Опита се да се изсмее, но се получи пресилено и млъкна.
Тя го загледа смръщено.
— Какво искаш да кажеш?
Той сви рамене.
— Твърдят, че имам нещо, наречено „аневризмена малформация на вената на Гален“.
— Какво?
Гедеон се загледа в огъня.
— Някаква плетеница от артерии и вени в мозъка, голям възел кръвоносни съдове, в който артериите се свързват направо с вените, без да минават през мрежата от капиляри. В резултат на това високото артериално налягане разширява вената на Гален, надува я като балон. В един момент тя се пука — и с теб е свършено.
— Не.
— Раждаш се с това нещо, но растежът започва от двадесетгодишна възраст.
— Какво може да се направи?
— Нищо. Не може да се оперира. Няма симптоми, нито лечение. И ще ме убие в рамките на година. Ще умра внезапно, без никакво предупреждение: бум — и чао.
Млъкна, все така загледан в огъня.
— Шегуваш се, нали? Кажи ми, че се майтапиш.
Гедеон мълчеше.
— Ох, господи — прошепна Алида. — Наистина ли нищо не може да се направи?
Гедеон помълча още малко.
— Номерът е, че научих за заболяването си от един човек в Ню Йорк. Онзи, който ме нае за тази работа. Той е… манипулатор. Има вероятност да е измислил всичко. За да разбера каква е истината, преди няколко дни си направих ядрено-магнитен резонанс в Санта Фе, но както се сещаш, нямах възможност да си взема резултатите.
— Значи ти е надвиснало над главата като потенциална смъртна присъда.
— Повече или по-малко.
— Ама че ужас.
Вместо отговор Гедеон хвърли съчка в огъня.
— И успяваш да мъкнеш този товар в себе си, без да споделиш с никого?
— Разказах на един-двама души. Но не с такива подробности.
Тя още държеше ръката му.
— Не мога да си представя какво е. Да знаеш, че дните ти са преброени. Или да се чудиш дали не е просто някаква жестока шега. — Вдигна другата си ръка, погали пръстите му, китката. — Сигурно е ужасно.
— Да. — Той я погледна. — Но знаеш ли какво? Точно в този момент се чувствам доста добре. Всъщност повече от добре.
Тя отвърна на погледа му. Без да казва нито дума, взе дланта му и я постави върху голата си гърда. Той проследи контурите й, топлата кожа, щръкналото зърно. После тя постави другата си ръка на гърдите му и бавно го бутна назад върху пясъка. Коленичи до него и започна да гали гърдите му и плоския му корем. Изведнъж го възседна и се наведе да го целуне, гърдите й леко докоснаха неговите. След това започна да го насочва в себе си — отначало нежно, после с все по-силно разгаряща се страст.
— Боже мой — изпъшка той. — Какво… какво правим?
— Може да имаме много по-малко време, отколкото си мислим — прошепна тя.
49.
Събуди се внезапно. Слънцето светеше ярко в отвора на пещерата. Алида я нямаше. Нещо го беше събудило.
И тогава чу гласове отвън.
Надигна се, сънливостта му се изпари моментално. Чуваше мърморенето на някакъв мъж и приближаващи стъпки по сипея. Нима Алида го беше предала отново — след всичко случило се? Невъзможно… или? Нахлузи бързо панталоните си, грабна някакъв тежък клон, лежащ до угасналия огън, и се изправи безшумно, напрегнат, готов за бой.
Стъпките приближиха и в отвора на пещерата се появи силует — мъжки силует. Гедеон не можеше да различи нищо повече от ярката светлина. Приготви се да се хвърли напред.
— Гедеон? — попита мъжът. Гласът му беше познат. — Спокойно, ние сме. Алида и Саймън Блейн.
— Гедеон? — обади се и Алида. — Всичко е наред.
Паниката отпусна хватката си и Гедеон отпусна клона.
Блейн влезе предпазливо.
— Дойдох да помогна — каза той с изискания си източноанглийски акцент. — Нещо против?
Алида последва баща си в пещерата.
Гедеон пусна клона и седна.
— Колко е часът?
— Почти дванайсет.
— Какво правите тук?
Отговори му Алида:
— Слязох до язовира и уговорих някакъв тип с каравана да използвам телефона му. Обадих се на татко.