— Ще му предам.
Гедеон затвори. „Гарса се кефеше, скапанякът му със скапаняк“.
— Проблем ли има? — Алида го наблюдаваше със загрижена физиономия.
Гедеон преглътна и опита да махне с ръка.
— Не по-голям от останалите ми проблеми. — Обърна се към Блейн. — Бих искал да взема назаем джипа ви, ако нямате нищо против. Трябва да посетя един тип в ранчо Юта Крийк.
— Заповядайте — разпери ръце Блейн. — Само не се оставяйте на властите да ви пипнат. Мога ли да ви помогна с нещо друго?
Гедеон се замисли за момент.
— Да ви се намира оръжие?
В отговор получи широка усмивка.
— Имам доста хубава малка колекция. Искате ли да я разгледате?
50.
Слънцето беше залязло, лунният сърп беше ниско на запад. Предстоеше много тъмна нощ. Гедеон отклони джипа на Блейн от горския път при Юта Крийк, насочи се към дъбовете и го вкара бавно в някакви гъсталаци.
Слезе. Беше взел назаем дрехи от Блейн — малко широки и къси, но вършеха работа. Беше облечен изцяло в черно, лицето му също бе почернено с въглен. В едната си ръка държеше гаден „Питон 357 Магнум“ с десетсантиметрова цев (по негово мнение това беше най-плашещият револвер, създаван някога), а в джоба си бе прибрал старомоден бръснач. Нямаше намерение да убива никого — поне плановете му не включваха подобно нещо, — но за онова, което трябваше да направи, външният вид бе всичко.
Първо обаче трябваше да се погрижи за нещо. Извади от каросерията на джипа лопата и кирка и избра мек терен в гората. Започна да копае и да изхвърля пръстта, като се стараеше очертанията на ямата да са ясни. За по-малко от час изкопа плитък гроб.
Прибра инструментите в джипа, изплакна ръцете си с вода от манерката, взе палка, пластмасови свински опашки и още някои неща от седалката, напъха ги в джобовете си и тръгна през тъмната борова гора.
Ранчо Юта Крийк се намираше на 2400 метра надморска височина и въпреки че бе лято въздухът беше хладен, почти мразовит. Спираше често и се вслушваше в звуците на гората — далечния крясък на койоти, глухия бас на бухал.
След около осемстотин метра стигна до телената ограда около ранчото. През дърветата се виждаше жълтата светлина на прозорците. Спря и се заслуша напрегнато, но от лагера не се чуваше нито звук. Точно на това се беше надявал — бяха на „ранчов режим“: лягаха си по залез-слънце и ставаха по зазоряване.
Внимателният оглед показа, че покрай оградата няма сложни сигнални инсталации и сензори. Гедеон извади секачи и започна да реже телта, след което я издърпа настрани. Изпълзя през отвора и предпазливо се прокрадна в тъмното до задната част на основната сграда. Всичко беше притихнало. От прозорците на долния етаж се лееше приглушена жълта светлина, но — тъй като захранването идваше от слънчевите батерии и акумулатори — нямаше ярки прожектори или силно външно осветление.
Беше сигурен, че има нощни патрули — тези хора бяха параноици и несъмнено оставяха стража. Като се движеше много предпазливо, стигна до сградата и надникна през един прозорец. В един люлеещ се стол седеше каубоят с четвъртитата брада и четеше книга. На дивана до него беше подпряна карабина M16.
Гедеон бе сигурен, че Уилис е в някоя от стаите на горния етаж. Там несъмнено се намираха най-комфортните помещения в ранчото. Едната от стаите му служеше за кабинет, а през отворената врата на съседната беше забелязал плюшени стени като на публичен дом и легло с балдахин. Това сигурно бе спалнята на Уилис.
Значи трябваше да се погрижи за мъжа долу.
Остана да го наблюдава известно време. Мъжът не изглеждаше сънен, не пиеше и — което бе най-изнервящо — четеше „Одисеи“ на Джеймс Джойс. Значи не беше някакъв тъпоумен каубой. Костюмът беше само за представление. На стража бе изтънчен и интелигентен човек, който нямаше да се хване лесно на номер.
Гедеон беше очаквал да се сблъска с проблеми и осъзна, че това вече е факт. Трябваше на всяка цена да попречи на мъжа да вдигне тревога. Не можеше просто да влезе и да го цапардоса по главата. Само щеше да вдигне шум и вероятно щеше да се стигне до врява и неприятности. Освен това Одисей имаше щурмова карабина.
Започна да съставя план. Рискът беше голям, но не можеше да се сети нещо по-добро.
Извади от джоба си лист и надраска кратка бележка. Пое дълбоко дъх и почука по прозореца. Мъжът вдигна глава, видя надничащото черно лице на Гедеон, рязко се изправи и грабна пушката.