Внезапно се сепна. Да натопят него. Имаше нещо, което беше пропуснал — нещо очевадно, но едва сега се сети за това. Тези действия бяха предприети срещу него и единствено срещу него. В края на краищата не бяха натопили и Фордайс. Всъщност Фордайс го гонеше и щеше да го гони до дупка.
След саботажа на самолета Гедеон беше приел, че онзи, който го е направил, се опитва да убие и двамата, за да прекрати разследването. А в действителност се опитваха да спрат единствено него.
Какво беше направил сам? Какво беше разследвал, с кого беше разговарял без Фордайс?
Отговорът дойде веднага щом си зададе въпроса.
Загледа се в нощното небе, към безкомпромисните точици светлина. Възможно ли бе? Изгледаше абсолютно невероятно. Но вече беше доказал, че не е Уилис, и беше сигурен, че не са мюсюлманите. В главата му прозвуча максимата на Шерлок Холмс: „След като елиминираш невъзможното, онова, което остава, колкото и невероятно да изглежда, трябва да е истината“.
54.
В командния център на Дванадесета улица Дарт бавно остави телефонната слушалка. Погледна през мъничкия импровизиран прозорец. Оттам го гледаше черен правоъгълник нощ. Вдигна отново слушалката и започна да набира номер. Ръцете му леко трепереха от изтощение и ярост. Беше четири сутринта, но това нямаше значение.
Отговориха на първото позвъняване.
— Главен специален агент Милард.
— Милард? Дарт се обажда.
— Доктор Дарт. — Гласът на Милард се напрегна.
— Какво е положението с издирването на Крю?
— Ами, сър, макар личният състав все още да претърсва района, сме все по-сигурни, че той и спътницата му са се удавили в…
Дарт усети как гневът надделява над обичайния му самоконтрол.
— Разбира се, че ще сте все по-сигурни. Той точно това иска да си помислите. Не само че не сте го заловили, но и му позволявате да проникне през охраната на Лос Аламос, да направи куп поразии и да се измъкне безнаказано.
— Сър, не се е случило точно това, а и по онова време аз не бях…
— Искате ли да знаете на какво приравнявам това, агент Милард? Все едно търсен престъпник да влезе в централата на полицията, да си набави оръжие и муниции, да перне началника по тила и да си излезе.
Този път от другата страна последва мълчание. Дарт осъзнаваше, че си е изпуснал нервите, но не му пукаше.
В проточилото се мълчание Майлс Кънингам, личният асистент на Дарт, влезе в кабинката, остави на бюрото кафе и излезе. Дарт му беше наредил да зареже увещанията за почивка, а вместо това всеки час да му носи кафе.
Отпи глътка, опари се, намръщи се и продължи:
— Разберете, агент Милард. Не ви държа изцяло отговорен. Както сам започнахте да обяснявате, отскоро сте начело на операцията в Ню Мексико. Обаче ще ви държа отговорен за всичко, което ще се случи оттук нататък.
— Да, сър.
— А-Ден е вдругиден. Всеки час, всяка минута, в която терористът Гедеон Крю продължава да е на свобода, увеличава опасността за всички ни. Силно се съмнявам, че се е удавил в Рио Гранде. Някъде в планините е. Искам да ги претърсите.
— Претърсването е в ход, сър, хората дават всичко от себе си. Но районът, за който говорим, представлява над шестнайсет хиляди квадратни километра пустош и теренът е силно пресечен.
— Гедеон Крю е сам, без храна и вода. Вие имате стотици хора и високотехнологично оборудване за милиони долари. Не ме интересуват никакви извинения. Интересуват ме резултати.
— Да, сър. Всички са на крак. Освен кучетата и наземните екипи сме мобилизирали голям арсенал дистанционни датчици и монитори. Също така и хеликоптери с инфрачервени сензори и компютърни системи за разпознаване. Безпилотни самолети с най-новите радари, способни да търсят под листната маса. Но с риск да ви обидя трябва да ви кажа, че не намериха нищо и че данните наистина предполагат, че Крю и жената са се удавили.