Гедеон не можеше да я погледне.
Тя стисна ръцете му.
— Животът е кратък. Дори това да е вярно и да ти остава само година — какво пък, нека я направим страхотна година. Заедно. Ти и аз. Искаш ли? Ще съберем в една година любов за цял живот.
56.
Фордайс вървеше след Милард през морето от бюра и клетки на новия команден център. Навън разпукваше прекрасна зора, но вътре в склада въздухът беше застоял, а светлината — флуоресцентна.
Милард беше истински представител на службите, помисли си Фордайс; винаги любезен, никога саркастичен, с мек тон — и в същото време ужасен задник. Каква дума използваха немците за такива? Shadenfreude. Човек, който се наслаждава на нещастието на другите. Това идеално описваше Милард. Още в мига, в който му се беше обадил да се срещнат, Фордайс позна за какво ще е разговорът.
— Как се чувствате, агент Фордайс? — попита Милард с фалшиво съчувствие.
— Много добре, сър — отвърна Фордайс.
Милард поклати глава.
— Не знам. Изглеждате ми уморен. Всъщност ужасно уморен. — Присви очи към Фордайс, сякаш разглеждаше музеен експонат. — Точно за това исках да поговорим. Прекалявате с работата.
— Не мисля. Наистина се чувствам чудесно.
Милард отново поклати глава.
— Не-не. Изглеждате изтощен. Оценявам екипния ви дух, но просто не мога да позволя да се съсипвате по такъв начин. — Замълча, сякаш събираше сили за решителния удар. — Трябва да излезете в почивка.
— Вече ми казахте да си почина няколко дни.
— Не става въпрос за… как да го нарека? За кратък отдих. Искам да си починете сериозно от работата ни, агент Фордайс.
Ето. Точно това беше очаквал да чуе.
— Отпуска? Защо?
— За да заредите батериите. Да си върнете обективния поглед върху нещата.
— За какъв срок по-точно става дума?
Милард сви рамене.
— В момента ми е малко трудно да кажа.
Отпуска с неопределена продължителност. Така го наричаха. Фордайс осъзна, че след като излезе оттук, всичко ще приключи. Ако искаше да направи нещо, трябваше да го направи сега — тук, веднага. Разполагаха само с един ден.
— Новак не е чист — каза той.
Това бе толкова неочаквано, че Милард бе хванат по бели гащи.
— Новак ли?
— Новак. Шефът на сигурността на Техническа зона пет. Не му е чиста работата. Приберете го, изпотете го, направете каквото е нужно.
Последва дълго мълчание.
— Може би ще е по-добре да обясните.
— Новак поддържа стандарт, който е много по-висок от онова, което може да си позволи. Луксозни автомобили, голяма къща, персийски килими — и всичко това само срещу сто и десет хиляди годишно. Жена му не работи, нямат наследени пари.
Милард го изгледа косо.
— И защо това е важно според вас?
— Защото има само един човек, който би могъл да вмъкне имейлите в акаунта на Крю. И този човек е Новак.
— Откъде знаете всичко това?
Фордайс пое дъх. Трябваше да го каже.
— Разпитах го.
Милард впери поглед в него.
— Известно ми е.
— Откъде разбрахте?
— Новак се оплака. Нахълтали сте в дома му след полунощ без одобрение, не сте следвали протоколите за разпит… какво друго очаквате?
— Нямах избор. Времето ни изтича. Факт е, че този човек е излъгал следователите, казал им е, че вмъкването на имейлите е невъзможно. Забравил е да спомене, че той е единственият, който би могъл да го направи.
Милард стисна устни и го изгледа дълго и твърдо.
— Да не искате да кажете, че Новак е натопил Крю? За пари?
— Казвам само, че не му е чиста работата. Задръжте го, изпотете го това копеле…
Устните на Милард станаха почти невидими. Кожата като че ли се опъна по лицето му, сякаш изведнъж изсъхна.
— Забравяте се, господине. Поведението ви е неприемливо, тези настоявания са неуместни и, честно казано, възмутителни.
На Фордайс му дойде до гуша.
— Неуместни? Милард, А-Денят е утре. Утре! А вие искате от мен да…
При входа на склада настана суматоха. Някакъв човек крещеше, пронизителният му налудничав глас отекваше в просторното помещение и се издигаше над глъчката. Явно го бяха довели току-що и Фордайс чу яростни и несвързани обвинения в полицейски произвол и правителствени заговори. Очевидно беше някакъв смахнат.