Нахлузи ризата си и погледът му отново се спря върху извивките на тялото на Алида, върху лицето й, върху блестящата й коса… Възможно ли бе наистина да се е влюбил в нея?
Разбира се, че да.
Не, трябваше да спре. Но докато се мъчеше да откъсне поглед от нея, Алида отвори очи. И изпъшка:
— Ох! Махмурлук.
Той се опита да се ухили.
— Аха. Същото положение.
Тя се надигна.
— Изглеждаш ужасно. Надявам се, че не съм те изцедила съвсем. — И се усмихна дяволито.
Той скри лицето си, като се наведе да си върже обувките.
— И къде си се разбързал толкова?
Гедеон се насили да я погледне.
— Към Юта Крийк. Отивам да се оправя с Уилис.
— Добре. Той е, сигурна съм. Ще дойда с теб.
— Не, не. Може да е опасно. Освен това присъствието ти може да попречи да изтръгна истината от него.
Тя се поколеба.
— Разбирам. Но въпреки това се тревожа. Пази се.
Гедеон се опита да надене що-годе нормална физиономия.
— Ще трябва да взема джипа.
— Няма проблем. Само гледай да караш по черните пътища.
Гедеон кимна.
Алида стана и преди той да успее да се измъкне, го прегърна, долепи устни до неговите и притисна голото си тяло в него. Последва дълга целувка, топлината на тялото й се усещаше през дрехите. Накрая го пусна и каза:
— Това беше за късмет.
Гедеон кимна тъпо. Алида отиде до чекмеджето, извади ключовете и му ги метна.
Той ги улови и измънка:
— Ъ-ъ-ъ… за всеки случай… бензин, такива неща… имаш ли пари?
— Разбира се. — Тя взе панталона си от пода, бръкна в задния джоб и извади портфейл. — Колко?
— Колкото можеш.
Тя извади куп двайсетачки и му ги подаде с лъчезарна усмивка, без да ги брои.
Гедеон се чувстваше като замръзнал. Не можеше да й го причини — не и на нея. Но ето че беше на път да го направи. Да открадне колата й, да вземе парите й, да я излъже, да тръгне след собствения й баща. Но какъв избор имаше, по дяволите? Положението му бе невъзможно. Ако останеше тук с Алида, безброй хора щяха да умрат, а той пак щеше да свърши в затвора. Ако тръгнеше…
— Може да се забавя — каза той. — Имам да свърша и някои други неща. Не ме чакай довечера.
Тя го погледна наистина загрижено.
— Добре. Само стой надалеч от хора — от всякакви хора. Баща ми спомена за блокади по някои от главните пътища от и към планината, Лос Аламос и Санта Фе. Пази се.
— Ще се пазя.
Напъха парите в джоба си, измъкна се от поредната целувка и се втурна към джипа. Скочи вътре, запали двигателя и потегли с мръсна газ. Опита се да не поглежда назад, но не се сдържа — и я видя да стои на прага, все още гола, с разпилени по раменете руси коси. Махаше му.
— Мамка му, мамка му, мамка му! — Заблъска по волана. Взе завоя и се озова до писателското ателие на Блейн, заобиколено от дървета и скрито от главната сграда. Съвсем импулсивно спря до постройката и слезе. Взе щангата от джипа, счупи прозореца, влезе вътре, взе лаптопа на Блейн, хвърли го заедно със зарядното на задната седалка и отново потегли.
58.
Първата му спирка беше „Гудуил Индъстрис Трифт Стор“ на Серилос Роуд. Паркира скъпия нов джип далеч от входа и отскочи до „Уолгрийн“ за телефон с предплатени минути, след което влезе в евтиния магазин. Набързо мина през рафтовете и награби спортни якета, ризи, панталони, костюми и няколко чифта обувки. Взе също слънчеви очила, мъжка перука, няколко долнопробни украшения и голям куфар.
Плати с част от парите на Алида и продължи към магазина за театрален реквизит, откъдето взе разтворимо в спирт лепило, лепенки, фон дьо тен, моливи и пастели, изкуствени струпеи, гелове, нос и восъчни белези, плешиво теме, кичури коса, брада, шкембе и скули. Нямаше представа как точно ще ги използва или какво ще му потрябва, затова взе от всичко.
Продължи на юг по Серилос до края на града, където намери съмнителен мотел, в който нямаше нужда да се регистрира. Набързо се преобрази в долнопробен сводник — образ, който вървеше добре с черния джип. Служителят на рецепцията дори не мигна, когато Гедеон плати в брой почасовата тарифа, като заяви, че си е изгубил документите, и бутна двайсет долара бакшиш със заръката да се оглежда за „засукана млада дама“, която, разбира се, никога нямаше да се появи.
Натоварен с театралния реквизит и компютъра на Блейн, той отиде в стаята си, разстла дрехите на леглото и започна да ги смесва в различни комбинации. Неведнъж го беше правил.