В кариерата си на крадец обикновено обираше малки частни музеи и исторически дружества през деня, когато бяха отворени, но почти пусти. След първите няколко удара винаги действаше маскиран и с годините ставаше все по-добър и по-добър. Добрата маскировка беше нещо много повече от външния вид: тя включваше и влизане в нова роля, различна походка, различен подход, дори различно мислене. Това бе най-чистата, най-съвършената форма на актьорското майсторство.
Но създаването на истински нов образ не беше лесно. Трябваше да е неуловим, достоверен, не пресилен и въпреки това с някои детайли, които обикновеният човек би забелязал и които трябваше да са ключ към подвеждането на следователите. Напълно безличният образ бе загуба на време, а твърде ексцентричният можеше да е опасен. Процесът изискваше време и доста добро въображение.
Докато подбираше дрехите, сменяше ризите и ги пробваше с различни панталони и якета, в ума му постепенно започна да се оформя образ — мъж доста над четиридесетте, малко чудат, наскоро разведен, с пораснали деца, напуснал работа и тръгнал да преоткрие себе си чрез обиколка на страната. Одисея тип „Сини магистрали“. Писател — не, по-добре амбициозен писател. Води бележки за пътуването си, готов е да сподели наблюденията си за Америка с всеки срещнат. Портфейлът му бил откраднат още първия ден — и сега е без документи, но това беше чудесно в известен смисъл, един вид свобода, дългоочаквано освобождение от заробващите връзки на обществото.
След като вече разполагаше с образ, Гедеон бързо събра костюма — мокасини, черни джинси, тъмносиня риза на райета от „Л. Л. Бийн“, спортно яке на Бил Блас, плешиво теме с малко коса отстрани, леко червеникава кожа като на човек, който не отказва чашка, слънчеви очила „Рей Бан“ и широкопола шапка тип Индиана Джоунс. Малък, но запомнящ се белег във формата на ромб на дясната буза и леко коремче завършваха картината.
Преминаването през познатия процес на създаване на нова личност и подобаващ й костюм му подейства добре. И — поне за няколко минути — успя да забрави Алида.
След като приключи, насочи вниманието си към компютъра и го включи. Както беше очаквал, имаше парола и няколкото му хилави опита да я познае не успяха. Дори и да я разбиеше, несъмнено го очакваха и други нива на сигурност. Подробностите от плана на Блейн може и да бяха в компютъра, но със същия успех можеше да са и на луната, ако не можеше да се добере до тях.
Нямаше време за разбиване на пароли. Пъхна лаптопа в куфара с останалите неща, излезе от стаята, метна всичко в джипа и потегли. Колата имаше джипиес и когато вкара адреса на Форт Детрик, Мериленд, устройството го уведоми, че разстоянието е 3020 км и че пътят ще отнеме тридесет часа. Ако караше с осем километра над допустимото и спираше само за бензин, можеше да свали времето до двадесет и пет или двадесет и шест часа. Не смееше да кара по-бързо — нямаше шофьорска книжка и не можеше да рискува да привлече вниманието на пътните ченгета.
Погледна си часовника. Вече беше десет сутринта. Блейн бе казал, че самолетът му излитал рано — значи вече летеше. Гедеон бе направил проверка, но се оказа, че за сутринта няма преки полети до столицата — Блейн щеше да се прекачва и с двата часа загуба поради часовите пояси щеше да пристигне във Форт Детрик най-рано привечер. Събитието почти със сигурност щеше да се случи утре — А-Денят, прочутият ден от календара, който бе видял в апартамента на Чокър.
Самият той щеше да пристигне утре по пладне. Можеше само да гадае дали това ще му даде време да попречи на Блейн. Разбира се, напълно възможно бе Блейн изобщо да не отива във Форт Детрик. Можеше да е заблуда: нищо не му пречеше да замине направо за Вашингтон. Гедеон обаче трябваше да се справя с този проблем на място.
Разбира се, нямаше представа какво ще прави, когато стигне там. Нямаше абсолютно никаква идея за план, стратегия, начин на атака. Но докато палеше двигателя, си каза, че разполага поне с двадесет и шест часа да измисли нещо.
59.
Стоун Фордайс отби по ужасния черен път към ранчото на Блейн. Беше изпълнен с опасения. При всички други обстоятелства просто щеше да зареже всичко. Тези обстоятелства обаче не бяха нормални. На Вашингтон може би му оставаше само един ден преди да бъде атакуван с атомна бомба. А разследването вече беше тотално прецакано и бе тръгнало в грешна посока. Милард и Дарт бяха сгрешили — Гедеон със сигурност бе натопен. От вътрешен човек в Лос Аламос. И този вътрешен човек — вероятно Новак — беше по някакъв начин забъркан в терористичния заговор. Това беше единственото заключение, до което можеше да стигне.