Всъщност беше стигнал и до друго заключение — Гедеон не беше избягал. Все още се намираше наоколо и се опитваше да докаже невинността си, като намери виновниците. Именно затова беше отишъл в Лос Аламос, излагайки се на огромен риск. И след това бе посетил Локхарт, което също беше много опасно. Гедеон беше хитра и лукава лисица, но дори той нямаше да стигне до подобни крайности, освен ако не е наистина невинен. Някъде покрай всичко това беше успял да убеди Алида Блейн, че не е терорист — единствено това можеше да обясни въвличането й в историята и защо не се беше свързала с властите.
Къде беше Гедеон? За толкова малко време не можеше да е изминал пеша разстоянието от Лос Аламос до ранчото Юта Крийк, което се намираше от другата страна на планината. Нямаше кон. Следователно беше използвал кола.
Но чия кола?
Още щом си зададе въпроса, Фордайс се сети какъв е отговорът. Гедеон и Алида бяха получили помощ. Към кого биха се обърнали? Беше толкова очевидно, че не можеше да повярва, че не му е хрумнало по-рано. Беше им помогнал бащата на Алида — онзи писател, Саймън Блейн.
Оттам нататък беше съвсем проста работа да научи, че Блейн има ранчо в планината Хемес. И след като това стана очевидно за него, осъзна, че в крайна сметка то ще е очевидно и за Милард. Разследването може и да бе тръгнало по дяволите, но Милард не беше глупак. Някой рано или късно щеше да се сети да навести ранчото на Блейн.
Само се надяваше това вече да не се е случило.
Докато приближаваше, видя, че всичко изглежда спокойно. Постройките на ранчото бяха пръснати около обширна централна поляна, през която ромонеше поток. Дървени огради криеха различни пристройки, плевни и обори.
Отби от пътя преди ранчото, взе служебното си оръжие и слезе от колата. Не се виждаха превозни средства, нямаше никаква следа от живот. Бавно тръгна през дърветата към основната сграда, като час по час спираше да се ослуша. Нищо.
Когато стигна на стотина метра от къщата, вратата се отвори и Алида Блейн излезе навън и тръгна през двора. Русата й коса се развяваше.
Фордайс излезе на открито с вдигнати пистолет и значка.
— Госпожице Блейн? Федерален агент. Не мърдайте.
Тя обаче го погледна и моментално хукна към гората от другата страна на поляната.
— Спрете! — извика той. — ФБР!
Това само я накара да побегне още по-бързо. Фордайс се втурна с всички сили след нея. Беше бърз бегач и в отлична форма, но тя направо летеше. Фордайс си даде сметка, че ако стигне гората, тя просто ще изчезне — все пак познаваше района.
— Стой! — Затича като луд и започна да скъсява разстоянието. Влязоха между дърветата, но той успя да я настигне, хвърли се върху нея и я събори.
Стовариха се тежко върху боровите иглички, но тя се претърколи и започна да се съпротивлява като пума, пищеше и се опитваше да му издере очите. Трябваше да прибегне до всичките си способности и до някои специални хватки, за да я укроти и да я прикове към земята.
— Господи, какъв ти е проблемът, по дяволите? — извика й. — Имаш ужасен късмет, че не те гръмнах!
— Не ти стиска — яростно процеди тя.
— Успокойте се и ме изслушайте! — каза Фордайс официално. Усети, че по лицето му тече кръв; беше раздрала бузата му с нокти. Господи, същинска дивачка. — Вижте, знам, че Гедеон е бил натопен.
Тя спря да се дърпа и впери поглед в него.
— Да. Знам го — повтори той.
— Глупости. Нали точно вие се опитахте да го арестувате. — Не изглеждаше обаче особено убедена.
— Глупости или не, насочил съм пистолет към вас, така че ще е най-добре да ме изслушате, по дяволите. Чатнахте ли?
Тя не отговори.
— Добре — въздъхна той.
И набързо й обясни хода на мислите си. Все пак не спомена Новак и не навлезе в подробности — последното, което му трябваше, бяха още действия на своя глава от страна на Гедеон. Или от нейна.
— Та така стоят нещата — приключи той. — Знам, че и двамата сте невинни. Само че никой няма да ме изслуша и разследването е тръгнало в абсолютно грешна посока. Трябва да действаме сами.
— Пуснете ме да стана — каза тя. — Не мога да мисля, както сте ме яхнали така.
Той предпазливо я пусна. Алида се изправи, изтупа от себе си боровите иглички и мръсотията и каза: