— Да идем в къщата.
— Гедеон там ли е?
— Не. Не е в ранчото.
Фордайс я последва в голямата дневна с килими на навахо по стените, меча кожа на пода и глава на лос над каменната камина.
— Искате ли нещо? — попита тя. — Кафе?
— Да. И лепенки.
— Веднага.
Кафето беше великолепно. Фордайс я огледа дискретно, докато тя ровеше за лепенки. Невероятна жена. Също като Гедеон — страхотна.
— Какво искате? — попита тя, след като му подхвърли лепенките.
— Трябва да намеря Гедеон. Започнахме да работим по задачата заедно и смятам да доведа нещата докрай — с него, като партньори.
Тя се замисли, но само за миг.
— Добре. В играта съм.
— Не, не сте. Нямате представа колко е опасно. Ние сме професионалисти, вие не сте. Ще бъдете сериозна спънка и опасност и за двама ни, както и за самата себе си.
Последва дълго мълчание.
— Е — рече най-сетне тя, — мисля, че ще мога да го приема. Двамата с Гедеон можете да използвате ранчото като база.
— И това не става. Ранчото най-вероятно ще бъде атакувано — може би не днес, но скоро. Въпрос само на време е. Трябва да се махнете оттук. А аз трябва да намеря Гедеон. Веднага.
Отново мълчание. Алида обмисляше положението и той бе сигурен, че много добре разбира какво трябва да направи.
Накрая кимна.
— Добре. Гедеон взе джипа и тръгна към Юта Крийк да се срещне с Уилис. Защото е абсолютно сигурно, че той и шантавият му култ са зад всичко това.
Фордайс успя да скрие изненадата си. Гедеон вече се беше срещал с Уилис — вчера.
— Тръгнал е към Юта Крийк… тази сутрин ли?
— Да. По зазоряване.
Значи Гедеон беше излъгал и нея. Какво правеше този човек, по дяволите? Явно беше тръгнал по петите на някого, това бе сигурно — и беше имал някакви причини да не споделя това с нея.
— Добре — каза той. — Опишете ми колата и ми кажете номера. Аз ще се заема.
Тя му даде информацията. Фордайс си я записа и стана.
— Госпожице Блейн? Мога ли да ви посъветвам нещо?
— Разбира се.
— Трябва да се покриете. Веднага. Както ви казах, в най-скоро време ранчото ще бъде атакувано, а като се има предвид манталитетът на разследването, може и да не оцелеете. Разбрахте ли? Докато не открием кой стои зад това, животът ви не е в безопасност.
Тя кимна.
— Добре — каза той. — Благодаря за съдействието. Тръгвам.
60.
В Тукумкари спря да налее бензин. Беше един следобед, дотук се движеше чудесно. Изпитваше известно облекчение. Беше успял да се измъкне и караше автомобил, който не беше познат на правозащитните служби. Имаше още около двадесет и три часа път. Парите на Алида сигурно нямаше да му стигнат, но ако се наложеше, щеше да обере някой касов апарат.
Напълни резервоара и влезе в бензиностанцията, дегизиран като г-н Докачливия-на-средна-възраст-тръгнал-да-преоткрива-себе-си. Взе телешка пастърма, царевични пръчици, еклери и бисквити с пълнеж, както и кашонче кока-кола и кутийка кофеинови хапчета. Видя пластмасова болнична подлога и след кратко колебание я добави в кошницата. Можеше да му спести време по пътя. Занесе всичко на касата, плати и понесе обемистата торба към колата. Влезе и тъкмо да запали, нещо студено се опря в тила му.
— Да не си мръднал — чу се тих глас.
Гедеон замръзна. Погледът му се стрелна към жабката, където бе оставил револвера.
— Вече го прибрах — каза гласът.
Едва сега Гедеон разбра, че това е Фордайс. Невероятно. Как се беше стигнало дотук? Това бе катастрофа. Пълна катастрофа.
— Слушай внимателно, Гедеон. Вече знам, че си невинен. Знам, че са те натопили. И също така знам, че е замесен шефът на сигурността Новак.
Гедеон не вярваше на ушите си. Това някакъв номер ли беше? Какво беше намислил Фордайс?
— Разследването се е забатачило сериозно. Трябваш ми. Трябва да работим като партньори, също като преди, и да довършим работата. Гедеон, ти си лукав кучи син и не зная дали не ти се доверявам повече, отколкото би трябвало, но се кълна, че ние сме единствените, които могат да попречат на взривяването на бомбата.
Това вече беше по-убедително.
— Как ме намери? — попита Гедеон.
— Пуснах рутинно издирване по номера на джипа, разбрах, че си тръгнал на изток по магистралата, карах като луд и те настигнах тук. — Последва кратко мълчание. — Виж, знам, че е трудно да ми повярваш. Бях подлъган, подобно на всички останали. Мислех те за виновен. Но сега знам, че не е така. Не зная накъде си тръгнал и каква диря следваш, но съм адски сигурен, че ще ти потрябва помощ.