Гедеон го погледна в огледалото.
— Как научи номера на колата?
— Ами… реших, че щом бягаш с Алида Блейн, по всяка вероятност ще караш някоя от семейните им коли.
Гедеон не каза нищо. Значи колата все пак не беше непозната на закона.
— Ето ти револвера. — Фордайс му го подаде и Гедеон видя, че още е зареден. — В знак на добра воля.
Гедеон отново погледна в огледалото. В очите на Фордайс се четеше искреност. Този човек не лъжеше.
— Да вървим. Надпреварваме се с времето. — Гедеон запали двигателя.
— Чакай. Можем да вземем служебната ми кола. Имам сирена и всичко останало.
— Не си ли се самоотлъчил от разследването?
— Пратиха ме в отпуска. Принудителна.
— Тази кола е сравнително по-безопасна. Може първо да потърсят теб.
— Прав си.
Гедеон излезе на междущатската магистрала.
— Докато пътуваме, ще ти разкажа какво научих — каза той. — И ти ще ми разкажеш какво знаеш. Освен това отзад имам един лаптоп, който трябва да се хакне. Ти спомена, че си работил в Отдела по криптология на ФБР. Мислиш ли, че ще се справиш?
— Ще пробвам.
Гедеон нагласи регулатора на скоростта на 127 км/ч и докато колата се носеше по магистралата, започна да разказва поред.
61.
Пресякоха тясната част на Тексас и спряха на границата с Оклахома, та Фордайс да купи преходник за лаптопа към запалката на колата. По време на дългия път през Тексас Гедеон му бе обяснил как е разбрал, че Блейн е човекът зад терористичния заговор, а Фордайс на свой ред му беше обяснил как е открил, че Гедеон е невинен и че в натопяването му е замесен шефът на сигурността Новак.
— Не зная обаче дали Новак е бил съучастник от самото начало, или му е било платено само за самото натопяване — добави Фордайс.
— От описанието на къщата му ми се струва, че от доста време има повече пари, отколкото би трябвало — отвърна Гедеон. — Аз лично смятам, че е от първоначалните играчи. — Замълча за момент. — Нищо чудно, че Блейн с такава готовност се съгласи да ми помогне. Сигурно не е бил особено щастлив, че Алида се е забъркала с беглец като мен, но явно е решил, че колкото по-дълго остана на свобода и колкото по-дълго гоня дивото, толкова по-чудесно средство за отвличане на вниманието на властите ще бъда.
Отново замълча.
— Онова, което не мога да разбера, е самият Блейн. За какво му е точно на него да взривява атомна бомба във Вашингтон? Просто не виждам никакви мотиви. Той е патриот, бивш шпионин.
— Ще се изненадаш до каква степен могат да се променят хората. И какви може да са мотивите им.
— Алида каза, че заради миналото му на Блейн му била отказана Нобелова награда. Може би това го е огорчило.
— Може би. Може пък отговорът да се крие в този лаптоп. — Фордайс включи захранването и натисна копчето за стартиране.
Стартовите съобщения затрепкаха, последва екранът за влизане в системата.
— Нали ти казах — промърмори Гедеон. — Защитен е с парола.
— О, маловерци — изрецитира в отговор Фордайс.
— Можеш ли да я разбиеш?
— След малко ще разберем. Виж екрана. Това е NewBSD, вариант на UNIX. Странен избор за писател.
— Не забравяй, че е бивш служител на британското разузнаване. Кой знае там какъв софтуер използват?
— Прав си. Но се съмнявам, че това е работният компютър на Блейн. — Фордайс посочи екрана. — Виж само версията — 2.1.1. Тази операционна система е най-малко на шест години.
— Това лошо ли е?
— Може и да е за добро — защитата може да не е чак толкова силна. Не видя ли някакви други компютри в ателието му?
— Не се задържах особено дълго там. Просто грабнах първия, който видях.
Фордайс кимна, извади блекберито си и започна да натиска копчетата.
— На кого звъниш? — попита Гедеон.
— Свързвам се с главния компютър на Отдела по криптология на ФБР. Ще ми трябват някои неща, ако искам да свърша добре работата.
Гедеон зачака, докато Фордайс пишеше сложни команди. Накрая агентът изсумтя доволно и пъхна флашка в USB порта на компютъра.