Главен инспектор Харпър се съгласи.
Мистър Прескът ги придружи до апартамента на Конуей Джеферсън. Намираше се на първия етаж и гледаше към морето. Мелчет небрежно запита:
— Доста луксозна обстановка, а? Богат ли е?
— Доста е заможен, предполагам. Когато идва тук, за нищо не се скъпи. Наемат най-добрите стаи, поръчват най-скъпите блюда, скъпи вина — най-доброто от всичко.
Мелчет кимна.
Мистър Прескът почука на вратата. Женски глас ги покани да влязат. Управителят бе пръв, останалите го последваха.
С извинителен глас, мистър Прескът се обърна към жената, седнала до прозореца:
— Не бих желал да ви обезпокоя, мисис Джеферсън, но господата са… от полицията. Те желаят да поговорят с мистър Джеферсън. Полковник Мелчет, главен инспектор Харпър, инспектор, ъ-ъ-ъ… Слак — мисис Джеферсън.
Мисис Джеферсън ги поздрави с кимване на глава.
Първото впечатление на Мелчет бе, че не е хубава. Но когато на устните ѝ се появи усмивка и тя заговори, той промени мнението си. Имаше очарователен, симпатичен глас, а очите ѝ, чисти и светлокафяви, бяха красиви. Тя бе скромно, но елегантно облечена и по негова преценка бе на около тридесет и пет години.
Тя каза:
— Свекърът ми спи. Той е с деликатно здраве и тази случка бе страшен шок за него. Трябваше да повикаме лекар и лекарят му даде успокоително. Но съм сигурна, че щом се събуди, ще пожелае да ви види. Може би аз също мога с нещо да съм полезна? Моля, седнете.
Мистър Прескът, нетърпелив да избяга, се обърна към Мелчет.
— Мисля, че направих, каквото можах, сър? — и с благодарност получи разрешение да се оттегли.
След неговото излизане атмосферата като че ли се освободи от първоначалното напрежение. Аделайд Джеферсън имаше способността да създава приятна атмосфера. Умееше да предразполага хората и да ги насърчава да говорят. И сега улучи верния тон, като каза:
— Тази работа шокира всички ни. Ние бяхме приятели с бедното момиче. И всичко изглежда толкова невероятно. Свекърът ми е много разстроен. Той много харесваше Руби.
Мелчет попита:
— Мистър Джеферсън се е обадил в полицията, нали?
Искаше да разбере как ще реагира тя на този факт. Долови някакво трепване, нещо съвсем дребно — раздразнение, загриженост? — не можа точно да прецени, но имаше нещо и тя със сигурност трябваше да се овладее, преди да продължи. Тя каза:
— Да, така е. Като инвалид той много лесно се разстройва и тревожи. Опитахме се да го убедим, че всичко е наред, че сигурно има някакво напълно логично обяснение, и че самото момиче надали би желало да се намесва полицията. Той настоя. И — тя направи малък жест с ръка — той бе прав, а ние сгрешихме.
Мелчет попита:
— Колко добре познавахте Руби Кийн, мисис Джеферсън?
Тя се замисли.
— Трудно ми е да кажа. Моят свекър обича младите хора и му харесва да ги има около себе си. Руби бе за него нещо ново — бяха му забавни и интересни приказките ѝ. Тя много често сядаше с нас в хотела, а от време на време свекърът ми я водеше на разходка с кола.
В гласа ѝ не се долавяше никакво чувство. Мелчет си помисли, че тя със сигурност би могла да каже повече, ако пожелаеше. Той я помоли:
— Ще ми разкажете ли точно какво се случи снощи?
— Разбира се, но не вярвам, че ще ви е от полза. След вечеря Руби дойде и седна при нас във фоайето на хотела. Тя остана дори и когато танците започнаха. Бяхме се уговорили по-късно да играем бридж, но чакахме Марк, Марк Гаскел, моя девер — той бе съпруг на дъщерята на мистър Джеферсън. Марк трябваше да довърши някакви важни писма. Очаквахме и Джози, която щеше да е четвърта в карето.
— Това често ли се случваше?
— Доста често. Тя е първокласен играч и много мила. Моят свекър обича много да играе бридж и винаги предпочита Джози пред някой непознат. Естествено, тъй като тя урежда каретата, невинаги може да играе с нас, но гледа да използва всяка възможност — в очите ѝ блесна лека усмивка. — Моят свекър харчи доста пари в хотела и затова управата е доволна, щом Джози ни обръща повече внимание.
Мелчет попита:
— А на вас Джози харесва ли ви?
— Да, разбира се, че ми харесва. Винаги е добронамерена, весела, работи съвестно и, изглежда, си харесва работата. Тя е умна, въпреки че не е образована. Освен това никога не се преструва за нищо. Държи се естествено и не се поддава на настроения.
— Моля, продължавайте, мисис Джеферсън.
— Както вече казах, Джози трябваше да си подреди четворките, а Марк пишеше писма. Затова Руби се застоя при нас по-дълго от обикновено. После дойде Джози, а Руби отиде да изиграе първия си солов танц с Реймънд — той е професионалист танцьор и тенисист. Сетне се върна при нас, точно когато дойде Марк. После някакъв младеж я покани и тя отиде да танцува с него, а ние започнахме да играем бридж.