Настъпи пауза. После главният инспектор Харпър с глас, лишен от всякаква емоция, за да не прозвучи въпросът му оскърбително, попита:
— Може ли да ми кажете какво мислят снаха ви и зет ви по този въпрос?
Отговорът на Джеферсън дойде бързо.
— Какво може да мислят? Предполагам, че това много не им се хареса. Този тип случаи пораждат предразсъдъци. Но те се държаха много добре, да, много добре. Разбирате ли, те са финансово независими. Когато синът ми Франк се ожени, му прехвърлих половината от богатството си. Вярвам в това — не карай децата си да чакат, докато умреш. На тях им трябват пари, докато са млади, не когато остареят. По същия начин, когато дъщеря ми Розамунд настояваше да се ожени за беден младеж, ѝ прехвърлих доста голяма сума пари. Тези пари останаха за него след смъртта ѝ. Така че това опростява нещата от финансова гледна точка.
— Разбирам, мистър Джеферсън — в тона на Харпър имаше известна резервираност и Конуей Джеферсън реагира незабавно.
— Но не сте съгласен, така ли?
— Не е моя работа да се меся, сър, но зная от собствен опит, че семействата невинаги постъпват разумно.
— Смея да кажа, че сте прав, господин главен инспектор, но не забравяйте, че мистър Гаскел и мисис Джеферсън не са, строго казано, мое семейство. Те не са ми кръвни роднини.
— Да, това, разбира се, има значение — призна Харпър.
За миг в очите на Джеферсън блеснаха дяволити пламъчета.
— Което не означава, че те не ме вземат за стар глупак! Това е нормалната реакция на повечето нормални хора. Но аз не мисля, че се бях превърнал в глупак. Познавам човешкия характер. С образование и шлифовка Руби Кийн спокойно би могла да заеме мястото си в обществото.
Мелчет каза:
— Боя се да не ви се сторим нахални и прекалено любопитни, но е важно да установим всички факти. Вие сте предложили да осигурите момичето финансово, но не бяхте предприели нищо, така ли?
— Досещам се накъде биете — дали някой би спечелил от смъртта на момичето? Но това е невъзможно. Необходимите формалности за законно осиновяване бяха започнати, но налице нямаше нищо окончателно.
— Тогава, ако нещо се случи с вас…?
Той не довърши изречението, оставяйки го да озвучи като въпрос. Джеферсън отговори бързо:
— Вероятността да ми се случи нещо е твърде малка! Вярно, че съм недъгав, но съм здрав. Наистина докторите обичат да се правят на загрижени и ме съветват да не прекалявам с нищо. Но аз съм здрав като кон! И все пак, познавам превратностите на живота — Боже мой, изпитал съм ги на собствения си гръб. И най-силния може да го сполети внезапна смърт, особено в тези дни, когато по пътищата стават толкова много катастрофи. Затова съм се подготвил. Преди десет дни направих ново завещание.
— Да? — главен инспектор Харпър се приведе напред.
— Оставих на Руби Кийн сумата от петдесет хиляди лири, които тя ще може да получи, щом навърши двадесет и пет години.
Главен инспектор Харпър широко разтвори очи. Същото направи и Мелчет. Тонът на Харпър бе изпълнен с респект:
— Това е много голяма сума пари, мистър Джеферсън.
— Да, в този момент е така.
— И я завещахте на момиче, което познавате едва от няколко седмици?
В сините очи просветна гняв.
— Колко пъти трябва да повтарям едно и също нещо? Нямам кръвни роднини — нито племенници или племеннички, нито далечни братовчеди, никого. Можех да завещая парите си за благотворителни цели. Предпочетох да ги оставя на конкретна личност. — Той се засмя: — Пепеляшка за една нощ се превърна в принцеса. Вълшебник-кръстник вместо фея-кръстница. Защо не? Това са мои пари, аз съм ги спечелил.
Полковник Мелчет попита:
— На кого още оставяте по нещо?
— Малка рента за Едуардс, моя камериер, и останалото на Марк и Ади по равно.
— Извинете, останалото голяма сума ли е?
— Вероятно не. Трудно е да се каже точно. В днешно време капиталовложенията зависят силно от конюнктурата на пазара. Сумата, след като се платят всички данъци, такси и други разходи, би била някъде около пет-десет хиляди лири.