Слак си бе записал всяко от споменатите имена. Много бе възможно чрез тях да се стигне до някаква полезна информация. С това полковник Мелчет бе съгласен, а също и главен инспектор Харпър, който се присъедини към тях. Иначе в стаята имаше малко неща, които да са от полза за следствието.
Върху облегалката на стол в средата на стаята бе преметната ефирната розова танцувална рокля, която Руби бе носила в началото на вечерта. Две розови сатенени обувки с високи токове бяха небрежно ритнати на различни страни. Копринени чорапи, небрежно свити на топка, бяха захвърлени до тях на пода. Единият от чорапите имаше бримки. Мелчет си припомни, че мъртвото момиче бе с голи крака. Слак беше научил, че това ѝ било навик. Тя предпочитала да слага грим върху краката си вместо чорапи, по този начин правела икономии. Вратата на гардероба бе отворена. Виждаха се няколко доста елегантни рокли, а под тях ред обувки. В коша за дрехи имаше мръсно бельо, а в кошчето за боклук — изрязани нокти, изцапани с грим салфетки, памучни тампони, изцапани с руж и лак за нокти — нищо необикновено! Лесно бе да се разбере какво е станало — Руби Кийн бе изтичала до стаята си да се преоблече и отново бе хукнала навън. Но накъде?
Джозефин Търнър, за която се предполагаше, че най-добре от всички познава живота на Руби и нейните приятелки, се оказа неспособна да помогне. Но, както изтъкна инспектор Слак, това може би бе нормално.
— Ако това, което казвате, е вярно, сър — имам предвид осиновяването — Джози щеше да е против това Руби да продължава да вижда старите си приятели, за да не се развали работата, така да се каже. Аз така виждам нещата — старият джентълмен се увлича по Руби Кийн, защото я смята за сладко, невинно дете. Да предположим, че Руби е имала приятел, който не е бил кой знае каква стока. На стареца това не би се харесало. Джози не знае много за момичето — особено пък за приятелите ѝ. Но тя в никакъв случай не би позволила Руби да развали всичко, като се среща с някой неприемлив младеж. Значи съвсем близо до ума е, че момичето — според мен тя е била потайна хитруша — ще крие, ако се среща с някого. Тя не би казала на Джози, защото Джози веднага би ѝ забранила. Нали знаете какви са момичетата, особено неопитните — все си изгубват ума по разни негодяи. Руби е искала да го види. Той идва, разбира накъде отиват работите и ѝ извива врата.
— Предполагам, че сте прав, Слак — полковник Мелчет се опита да прикрие отвращението, предизвикано от безцеремонния начин, по който Слак излагаше тезата си. — Ако е така, лесно ще открием кой е този негодник.
— Оставете това на мен, сър — каза Слак с присъщата си самоувереност. — Ще намеря тази Лил от „Пале дьо Данс“ и ще я накарам да ми каже всичко. Скоро ще разберем истината.
Полковник Мелчет не беше толкова сигурен. Енергичните изяви на Слак винаги го караха да се чувства уморен.
— Още един човек може да ни бъде полезен, сър — продължи Слак, — и това е професионалният танцьор и тенисист. Те двамата често са били заедно и е възможно той да знае повече от Джози. Възможно е момичето да си е развързало езика пред него.
— Аз вече говорих за това с главен инспектор Харпър.
— Чудесно, сър. Аз пък добре обработих камериерките. Те не знаят нищо. Доколкото успях да разбера, не се отнасят с голямо уважение към двете танцьорки. Все гледали да не си дават много зор. За последен път камериерка била в стаята снощи към седем часа. Оправила леглото, пуснала пердетата и малко поприбрала. Ако желаете, да надникнем и в банята.
Банята бе разположена между стаята на Руби и малко по-голяма стая, обитавана от Джози. Мелчет вдигна вежди при разкрилата се гледка. Никога не бе предполагал, че жените използват толкова много средства за разкрасяване. Безбройни редове от бурканчета с най-различни мазила — крем за лице, крем за почистване, крем против бръчки, крем за подхранване на кожата! Кутийки с пудра във всевъзможни нюанси. Купчина червила от всички разцветки. Лосион за коса и препарати за блясък. Черен туш за мигли, очни сенки, най-малко дузина лакове за нокти, салфетки за почистване на лице, използвани тампони от памук. Шишенца лосиони за лице — за почистване, тонизиране, омекотявате и какво ли още не.
— Нима — запита той плахо — жените използват всички тези неща?
Всезнаещият инспектор Слак му обясни:
— В обикновения живот, сър, дамите се придържат към един-два вида сенки — едни за през деня, едни за вечерта. Те знаят какво им отива и се придържат към своя стил. Но при тези момичета това не е достатъчно. Те играят демонстрационни танци — една вечер, да речем, танго, друга — някакъв викториански танц с кринолини или пък индиански танц на апахите, а след това пък обикновен салонен танц, и за всеки от тях е необходим съответен грим.