— Да, мистър Стар. И какво каза Джози, щом останахте сами?
— Доколкото си спомням, беше много ядосана и каза: „Проклета малка глупачка. Няма право да постъпва така. Ще провали всичките си шансове. Знаеш ли с кого е?“ Казах, че нямам представа. Когато я видях за последен път, танцуваше с младия Бартлет. Джози каза: „Не може да бъде с него. Какво е решила да прави? Да не би да е с оня от киното?“
Харпър рязко го прекъсна:
— От киното!? Кой беше той?
— Не му знам името. Никога не е отсядал в хотела. Изглежда малко необичайно — черна коса, екстравагантен външен вид. Работел нещо в киното — така знам от Руби. Вечерял е тук един-два пъти, танцувал е с Руби, но не мисля, че тя го познаваше добре. Затова се учудих, когато Джози спомена за него. Казах, че не съм го виждал тази вечер. Джози каза: „Добре, но трябва все пак да е излязла с някого. Какво ще кажа на Джеферсънови?“ Попитах какво значение има за тях, а тя отвърна, че имало голямо значение. И добави, че никога нямало да прости на Руби, ако обърка нещата. В това време стигнахме до стаята на Руби. Нямаше я, разбира се, но беше идвала, защото роклята ѝ бе хвърлена върху един стол. Джози надникна в гардероба и каза, че май е облякла старата си бяла рокля. Нормално би трябвало да облече рокля от черно кадифе за испанския танц. По това време вече бях много ядосан от номерата на Руби. Джози се постара да ме успокои и каза, че тя ще танцува с мен, за да си нямаме проблеми със стария Прескът. Тя се преоблече, слязохме долу и танцувахме танго — с малко театралничене и не много бързо, за да щадим глезените ѝ. Джози се държа храбро, но разбрах, че я боли. След това ме помоли да успокоим Джеферсънови. Каза, че било важно. Направих каквото можах.
Главният инспектор Харпър кимна.
— Благодаря ви, мистър Стар.
А на себе си каза: „Важно и още как! Петдесет хиляди лири!“
Остана загледан в Реймънд Стар, който се отдалечаваше с гъвкава походка. Стар слезе по стълбите на терасата, като по пътя се наведе да вземе чанта с топки за тенис и ракета. Мисис Джеферсън, също с ракета в ръка, го чакаше и те тръгнаха заедно към тенискортовете.
— Извинете, сър.
До него застана сержант Хигинс, доста позадъхан. Главният инспектор трепна.
— Току-що получихме съобщение от участъка, сър. Някакъв работник се обадил тази сутрин, че видял зарево, като от пожар. Преди половин час открили изгоряла кола в една каменоломна. Каменоломната на Вен, на около три километра оттук. В колата имало обгорен труп.
Лицето на Харпър пламна и той почти извика:
— Какво става в Гленшир? Насилие след насилие? Само не ми казвайте, че случаят Рауз се повтаря!
След секунда попита с по-спокоен глас:
— Успели ли са да узная номера на колата?
— Не, сър. Но ще можем да я идентифицираме по номера на двигателя. Мисля, че е модел „Миноан 14“.
Осма глава
Сър Хенри Клидъринг прекоси фоайето на „Мажестик“, без да обръща внимание на хората около себе си. Мисли се блъскаха трескаво в главата му. Ала както често става в живота, някъде в подсъзнанието му нещо се регистрира и то търпеливо зачака своя момент.
Докато се качваше по стълбите, сър Хенри размишляваше защо неговият приятел толкова припира. Конуей Джеферсън не бе от хората, които току-така биха повикали когото и да е. Сигурно се беше случило нещо необичайно, реши сър Хенри.
Джеферсън пристъпи направо към въпроса.
— Радвам се да ви видя. Едуардс, донеси на сър Хенри едно питие. Сядайте, приятелю. Предполагам, че още нищо не знаете? Нищо ли не пише във вестниците?
Сър Хенри поклати глава. Любопитството му се събуди.
— Какво е станало?
— Станало е убийство. Случилото се засяга мен, а също и едни ваши приятели, семейство Бантри.
— Артър и Доли Бантри? — Клидъринг не можеше да повярва.
— Да, да. Трупът бил намерен в техния дом.
Точно, методично и стегнато Конуей Джеферсън изложи фактите. Сър Хенри слушаше, без да го прекъсва. И двамата бяха свикнали да отсяват важните моменти. Докато служеше като главен комисар в полицията, той се славеше със способността си бързо да съзира значимите факти.
— Крайно необичаен случай — каза той след чутото. — Каква е ролята на семейство Бантри, как мислите?
— Точно това ме безпокои. Вижте, Хенри, според мен вероятно фактът, че ги познавам, има някаква връзка със случая. Друго нищо не ми идва наум. Разбрах, че никой от тях не е виждал момичето преди това. Това са техните думи и няма причина да не им се вярва. Почти невероятно е да са я познавали. Тогава не е ли много възможно тя да е била примамена навън и трупът ѝ нарочно захвърлен в дома на мои приятели?