— Да не би да искате да кажете, че ако в живота на Руби Кийн имаше намесен някой млад човек, отношението на моя приятел към нея би се изменило?
— Знаете ли, вероятно е. Смея да кажа, че може би след година-две той сам би уредил подходящ брак за момичето — въпреки че обратното е по-възможно — старите джентълмени са такива егоисти. Но съм сигурна, че ако Руби Кийн имаше приятел, тя щеше да пази това в тайна.
— А на младежа това едва ли би се нравило?
— Това изглежда като най-реално разрешение. Направи ми впечатление, че братовчедката ѝ, която дойде днес сутринта в Госингтън, определено бе ядосана на мъртвото момиче. Вашият разказ обяснява защо. Без съмнение, тя е очаквала да спечели от тази история.
— Доста безсърдечен човек, не мислите ли?
— Според мен я осъждате твърде сурово. Бедното същество е принудено да си изкарва хляба и не бива да очаквате сантименталност, когато заможен мъж и жена — както описахте мистър Гаскел и мисис Джеферсън — са на път да загубят голяма сума пари, над която нямат никакво морално право. Бих казала, че мис Търнър е разумна, амбициозна млада жена с приятен нрав и подчертана жажда за живот. Малко ми напомня — прибави мис Марпъл — на Джеси Голдън — дъщерята на пекаря.
— Какво се е случило с нея? — попита сър Хенри.
— Учеше се за детска гувернантка и се ожени за сина на хората, за които работеше. Той се бе върнал в отпуск от Индия. Вярвам, че е била великолепна съпруга.
Сър Хенри реши да се избави от тези страничните теми.
— А може ли да има някаква причина, как мислите, моят приятел Конуей Джеферсън внезапно да е развил този „комплекс на Кофетуа“, ако можем така да го наречем?
— Възможно е да е имало.
— Каква?
С известно колебание мис Марпъл каза:
— Мисля — и това е само предположение, разбира се, — че може зет му и снаха му да са искали да се оженят отново.
— Но той сигурно не би възразил?
— О, не, не би „възразил“. Но нека да погледнем нещата от негова гледна точка. Той е преживял ужасна загуба и шок — те също. Те тримата живеят заедно и връзката между тях е именно преживяната загуба. Но времето, както майка ми обичаше да казва, е велик лечител. Мистър Гаскел и мисис Джеферсън са млади. Без сами да го съзнават, те може би са станали по-неспокойни, възненавидили са връзките, които ги свързват с отминалата печал. При така създалата се ситуация старият мистър Джеферсън забелязва внезапната липса на съчувствие, без да може да си обясни причината. Обикновено е така. Мъжете толкова лесно изпадат в самосъжаление. Например сестрата на мистър Харботъл много често пътуваше. А при мистър Баджър причината бе, че мисис Баджър се запали по спиритуализъм и ходеше по всевъзможни сеанси.
— Трябва да ви призная — каза сър Хенри със съжаление, — че не намирам за много приятен начина, по който поставяте всички ни под един общ знаменател.
Мис Марпъл тъжно поклати глава.
— Човешката природа е една и съща навсякъде.
Сър Хенри беше огорчен.
— Мистър Харботъл! Мистър Баджър! И бедния Конуей! Неприятно ми е, но ще ви попитам — а моята скромна персона има ли паралел в селото?
— О, разбира се — Бригс.
— Кой е Бригс?
— Главният градинар в имението „Олд Хол“. Най-добрият, когото са имали. Знаеше съвсем точно кога подчинените му се готвеха да се отпуснат — беше просто невероятен. Успяваше да се грижи за цялата градина само с трима души и едно момче много по-добре, отколкото когато имаше шест градинаря. Неговият сладък грах на няколко пъти печели първо място. Сега е в пенсия.
— Също като мен — каза сър Хенри.
— Но все още поработва — ако хората му се нравят.
— А? Отново също като мен. И аз в момента също „поработвам“, за да помогна на стария си приятел.
— Двама стари приятели.
— Двама? — Сър Хенри бе озадачен.
Мис Марпъл каза:
— Предполагам, че имахте предвид мистър Джеферсън. Но аз не мислех за него, мислех за полковник и мисис Бантри.
— Да, да… разбирам… — Той попита остро: — Затова ли казахте „бедната Доли“ в началото на нашия разговор?
— Да, тя все още не е започнала да осъзнава случилото се. Зная това, защото имам по-богат опит. Сър Хенри, съществува голяма вероятност това престъпление да се окаже сред тези, които никога не биват разкривани. Като Брайтънските убийства. Но ако това се случи, то ще бъде катастрофално за семейство Бантри. Полковник Бантри, подобно на всички военни в пенсия, е свръхчувствителен. Той е много зависим от общественото мнение. В началото може да се удържи, но после ще му става все по-трудно. Някъде ще го засегнат леко, на друго място ще го пренебрегнат, ще им бъдат отказвани покани за гости, ще им сервират измислени претексти — и тогава, лека-полека, той ще го осъзнае и ще се затвори в черупката си, ще стане жлъчен и нещастен.