Помисли си още веднъж: „Какво става в Гленшир?“
Сега трябваше първо да позвъни на своя главен комисар, след това да се свърже с полковник Мелчет. Изчезването на Памела Рийвс бе станало в Радфърдшир, въпреки че тялото бе открито в Гленшир.
Другата му задача не бе никак приятна. Трябваше да уведоми родителите на нещастната Памела Рийвс…
Докато звънеше на вратата, главният инспектор Харпър огледа фасадата на „Брейсайд“.
Красива малка вила с голяма, хубава градина около нея. През последните двадесет години в околността се бяха появили много такива вили. Собствениците им бяха бивши военни или държавни чиновници. Все порядъчни хора — най-лошото, което можеше да се каже за тях, бе, че са малко скучни. Грижеха се да дадат добро образование на децата си, доколкото им позволяваха средствата. Не бяха хора, които човек обикновено би свързал с нещо трагично. А ето че сега трагедията ги беше сполетяла. Той въздъхна.
Въведоха го в стая, където мъж с военна стойка и посивели мустаци и жена с очи, зачервени от плач, едновременно скочиха от местата си.
Мисис Рийвс извика с надежда:
— Научихте ли нещо за Памела?
После се дръпна назад, като че съчувственият поглед на главния инспектор ѝ бе подействал като удар.
Харпър каза:
— Страхувам се, че трябва да се подготвите за лоши новини.
— Памела… — жената не можа да продължи.
Майор Рийвс каза остро:
— Нещо се е случило с детето?
— Да, сър.
— Искате да кажете, че е мъртва?
Мисис Рийвс изхлипа:
— О, не, не! — и отчаяно зарида.
Майор Рийвс прегърна жена си и я притегли към себе си. Устните му трепереха, но погледът му питаше Харпър, който сведе очи.
— Катастрофа?
— Не съвсем точно, майор Рийвс. Открихме я в изгоряла кола, изоставена в една каменоломна.
— Кола? В каменоломна?
Очевидно той бе силно потресен.
Мисис Рийвс напълно се срина, свлече се на канапето и заплака неудържимо.
Главният инспектор Харпър предложи:
— Ако желаете, мога да почакам няколко минути.
Майор Рийвс попита рязко:
— Какво значи това? Престъпление?
— Всички улики сочат натам, сър. Ето защо, ако не е мъчително за вас, бих желал да ви задам няколко въпроса.
— Не, не, вие сте прав. Щом се касае за престъпление, не бива да губите никакво време. Но просто не мога да повярвам. Кой би навредил на дете като Памела?
Харпър започна разпита си внимателно и методично:
— Вие вече сте уведомили местната полиция за обстоятелствата по изчезването на дъщеря си. Тя е отишла на сбирка на скаутската организация и вие сте я очаквали у дома за вечеря. Така ли е?
— Да.
— Трябваше да се върне с автобус?
— Да.
— Знаем от показанията на едно от момичетата, които са били с нея, че след сбирката Памела казала, че ще отиде в магазина „Улуърт“ в Дейнмът и ще се върне с по-късен автобус. Това за вас нормално ли е?
— О, да. Памела много обичаше да ходи в „Улуърт“. Тя често пазаруваше в Дейнмът. Автобусната спирка е само на стотина метра оттук.
— И, доколкото знаете, не е имала други планове?
— Не.
— Да се е срещала с някого, в Дейнмът?
— Не, сигурен съм. Щеше да каже, ако беше така. Очаквахме я за вечеря. Ето защо, когато стана късно и нея я нямаше, се обадихме в полицията. Не ѝ беше присъщо да не се прибира.
— Да е имала дъщеря ви приятели, които вие не сте одобрявали?
— Не, никога сме нямали проблеми от подобен род.
Мисис Рийвс каза през сълзи:
— Пам бе просто едно дете. Беше истинско дете за възрастта си. Обичаше да си играе. Изобщо не беше предпазлива.
— Познавате ли човек на име Джордж Бартлет, който е отседнал в хотел „Мажестик“ в Дейнмът?
Майор Рийвс се втренчи в него.
— Никога не съм чувал за него.
— Не мислите ли, че дъщеря ви може да го е познавала?
— Сигурен съм, че не. — После рязко попита: — А той какво общо има с всичко това?
— Той е собственикът на колата — „Миноан 14“, в която бе открит трупът на дъщеря ви.
Мисис Рийвс извика:
— Но тогава той трябва…
Харпър я прекъсна бързо:
— Той съобщи за изчезването на колата си днес рано сутринта. Била в двора на хотела вчера по обяд. Всеки би могъл да я вземе.
— Но никой ли не е забелязал кой я е взел?
Главният инспектор поклати отрицателно глава.
— Много коли влизат и излизат през деня. А „Миноан 14“ е най-разпространеният модел.
Мисис Рийвс изхлипа:
— Няма ли да направите нещо? Няма ли да се опитате да откриете… да откриете този изверг, който е извършил това? Моето малко момиче, ох, моето малко момиче! Тя не е изгоряла жива, нали? О, Пам, Пам!
— Тя не е страдала, мисис Рийвс. Уверявам ви, че когато колата е била подпалена, тя е била вече мъртва.