Рийвс сухо попита:
— А как е била убита?
Харпър му хвърли многозначителен поглед.
— Все още не знаем. Огънят е разрушил всички следи.
Той се обърна към съсипаната жена на дивана.
— Повярвайте ми, мисис Рийвс, правим всичко, което може да се направи. Трябва да се проверят много неща. Рано или късно ще открием някого, който е видял дъщеря ви вчера в Дейнмът и е видял с кого е била. Необходимо е време. Ще получим дузина, стотици обаждания за момиче в скаутска униформа, което е било забелязано тук, там и навсякъде. Обработката на тези сведения е въпрос на подбор и търпение, но бъдете сигурна, накрая ще открием истината.
Мисис Рийвс попита:
— Къде… къде е тя? Мога ли да отида при нея?
Главният инспектор Харпър отново срещна погледа на съпруга и каза:
— Полицейският лекар ще се погрижи за всичко. Предлагам сега с мен да дойде вашият съпруг, с него ще уредим всички формалности. Междувременно, моля, опитайте се да си припомните нещо, което Памела е казала. Възможно е тогава да не сте обърнали внимание, но нещо, което може би сега ще ни бъде в помощ. Вярвам, че ме разбирате — случайна дума или фраза. По този начин ще ни помогнете най-добре.
Двамата мъже се отправиха към вратата. Рийвс посочи една фотография на стената.
— Това е тя.
Харпър разгледа снимката внимателно. Беше на отбор по хокей на трева. Рийвс посочи Памела, застанала в средата.
„Хубаво дете“ — помисли си Харпър, докато гледаше невинното лице на момичето с плитки.
Спомни си за овъгления труп в колата и стисна устни в сурова гримаса.
Закле се пред себе си, че убийството на Памела Рийвс няма да остане една от неразрешените загадки в Гленшир.
Размишлявайки, той си призна, че може би Руби Кийн си е получила заслуженото, но Памела Рийвс бе нещо съвсем друго. Хубаво невинно дете. И нямаше да спре, докато не открие извършителя на това гнусно дело.
Единадесета глава
Ден-два по-късно полковник Мелчет и главен инспектор Харпър разговаряха в кабинета на полковника. Харпър бе дошъл в Мъч Бенъм за консултация.
Мелчет каза мрачно:
— Е, поне знаем къде сме — по-точно къде не сме.
— Май „къде не сме“ е по-точен израз, сър.
— Имаме работа с два смъртни случая. Две убийства. Руби Кийн и детето Памела Рийвс. Беше почти невъзможно да бъде идентифицирана, бедното момиче. Все пак баща ѝ потвърди, че обувката, която не беше изгоряла, е нейната, а също и копчето от скаутската униформа. Дяволска работа.
Много тихо, Харпър потвърди:
— За последното сте абсолютно прав, сър.
— Радвай се само, че със сигурност е била мъртва, преди колата да бъде подпалена. Начинът, по който лежеше — направо на седалката, го доказва. Вероятно е била ударена по главата, бедното дете.
— Или пък удушена — предположи Харпър.
Мелчет го изгледа изпитателно.
— Така ли мислите?
— Как да ви кажа, има такива убийци.
— Знам. Срещнах се с родителите — майката не е на себе си. Дяволски болезнено. Сега е важно да установим дали двете убийства са свързани.
— Аз мисля, че с положителност имат връзка.
— И аз съм склонен да мисля така.
Главният инспектор Харпър започна да изброява на пръстите на ръката си:
— Памела Рийвс участвала в сбирка на: скаутите в Дейнбъри Даунс. Приятелките ѝ твърдят, че била весела, нищо не я притеснявало. Не се върнала с трите си приятелки с автобуса за Медчестър. Казала им, че отива в магазина „Улуърт“ в Дейнмът и оттам щяла да вземе автобус. Главният път към Дейнмът прави голям завой. Памела Рийвс е минала напряко, прекосявайки две ниви, и е излязла на алеята, която води към Дейнмът покрай хотел „Мажестик“. Още по-точно — минава покрай западната страна. Ето защо е много възможно да е чула или видяла нещо — нещо, което да касае Руби Кийн и да е опасно за убиеца. Например може би е чула как са се уговаряли да се срещнат в единадесет часа същата вечер. Убиецът разбира, че малката ученичка е чула разговора, и му се е наложило да ѝ запуши устата.
Мелчет отбеляза:
— Това би значело, Харпър, че убийството на Руби Кийн е предварително замислено, а не спонтанно.
Харпър се съгласи.
— Да, сър. Мисля, че е било така. Нещата като че изглеждаха другояче — пристъп на ярост, внезапен изблик на страст или ревност — но започвам да мисля, че съвсем не е било така. Не виждам иначе как може да се обясни смъртта на малката Рийвс. Ако е станала свидетел на самото убийство, това би било много късно вечерта, някъде към единадесет, а какво би правила тя по това време около „Мажестик“? В девет часа вечерта родителите са започнали вече да се безпокоят и са се обадили в полицията.