Трупът в библиотеката

— Противоположната теза е, че тя е отишла в Дейнмът, за да се срещне с някого, когото приятелките ѝ или нейното семейство не познават, и че смъртта ѝ изобщо не е свързана с другото убийство.

— Да, сър, само че не вярвам да е така. Вижте как дори старата мис Марпъл веднага заяви, че има връзка. Първото нещо, което попита, бе дали трупът в изгорялата кола не е на Памела Рийвс. Много умна стара дама. Някои от тези стари дами са страшно съобразителни, трябва да знаете. Веднага напипват болното място.

— Мис Марпъл е правила това неведнъж — съгласи се полковник Мелчет сухо.

— А освен това, сър, трябва да се има предвид и колата. За мен колата окончателно потвърждава, че убийството е свързано с хотел „Мажестик“. Колата е била на Джордж Бартлет.

Двамата се спогледаха. Мелчет каза:

— Джордж Бартлет? Възможно е. Вие как мислите?

Харпър отново започна да изброява различни аспекти:

— Руби Кийн е видяна за последен път с Джордж Бартлет. Той твърди, че тя се качила в стаята си — това се потвърждава от роклята, която намерихме там — но дали не се е качила да се преоблече, за да излезе с него? Може би по-рано са се уговорили да излязат заедно и Памела Рийвс случайно е подслушала разговора?

Мелчет добави:

— Той съобщи за изчезването на колата си чак на другия ден, а освен това се преструваше, че не помни кога я е видял за последен път.

— Това би могло да се разглежда като проява на хитрост, сър. Според мен той или е хитрец, преструващ се на глупак, или… или наистина е голям глупак.

— Това, което търсим — мислеше на глас Мелчет, — е мотив. Но в този случай той няма никакъв мотив да убие Руби Кийн.

— Да, ето какво ни спира всеки път — мотивът. Доколкото разбрах, разследването в „Пале дьо Данс“ в Бриксуел не е дало резултати?

— Точно така. Руби Кийн е нямала близки приятели. Слак проучи въпроса изчерпателно, а щом той го е направил, значи наистина е изчерпателно.

— Вярно, сър. „Изчерпателно“ е точната дума.

— Ако е имало нещо, той би го открил. Само че няма нищо. Има списък на хората, с които е танцувала най-често — проверил ги е всичките. Обикновени хора — и всеки от тях имал алиби за онази нощ.

— Ах — въздъхна главен инспектор Харпър, — алибита! Ето срещу какво сме изправени.

Мелчет го изгледа внимателно.

— Така ли мислите? Тази част от разследването е във ваши ръце.

— Да, сър. Проверихме много изчерпателно. Дори се наложи да искаме помощ от Лондон.

— И?

— Мистър Конуей Джеферсън може да си мисли, че мистър Гаскел и мисис Джеферсън са добре финансово, но фактите сочат тъкмо обратното. И двамата много са закъсали с парите.

— Нима?

— Напълно, сър. Това, което мистър Конуей Джеферсън твърди, съвпада с истината. Когато синът и дъщерята му са се женили, той им подарил значителни суми пари. Но това е било преди повече от десет години. Младият мистър Джеферсън се — мислел се за добър капиталовложител. Наистина, не е влагал парите си в рискови начинания, но на няколко пъти не му провървяло и загубил доста долари. Трябва да ви кажа, че за вдовицата е било много трудно да свързва двата края и да изпрати сина си в добро училище.

— Но не е ли молила свекъра си за помощ?

— Не, сър. Доколкото разбирам, живее в дома му и по този начин си спестява разходите по домакинството.

— А здравето му е такова, че не се очаква да живее дълго?

— Така е, сър. А сега за Марк Гаскел. Той е най-обикновен комарджия. Много бързо профукал парите на жена си. В момента е в силно затруднено положение. Трябват му пари на всяка цена — при това много.

— Той нещо не ми хареса — каза полковник Мелчет. — Доста неуравновесен тип, нали? А има и мотив — двадесет и пет хиляди лири, ако момичето се махне от пътя му. Да, много сериозен мотив.

— Те и двамата са имали мотив.

— Нямам предвид мисис Джеферсън.

— Разбира се, че не, сър. Но както и да е, те двамата заедно имат желязно алиби. Не биха могли да го извършат. Няма как.

— Имате ли точна представа за движения им през въпросната вечер?

— Да. Да започнем с Марк Гаскел. Вечерял с тъста си и мисис Джеферсън, после, когато дошла Руби Кийн, всички пили кафе. После казал, че има да пише писма, и ги напуснал. В действителност отишъл да се разходи с колата си по крайбрежния път. Той съвсем честно ми призна, че не можел да издържа да играе бридж цяла вечер. Затова измислил писмата. Руби Кийн останала със семейството. Марк Гаскел се върнал, когато тя вече танцувала с Реймънд Стар. След танца Руби се върнала при тях. Пили, след което тя отишла да танцува с младия Бартлет, а Гаскел и останалите цепили картите за определяне на партньори и започнали да играят. Било около единадесет без двадесет — до полунощ никой не станал от масата. Това е абсолютно сигурно, сър. Всички го казват — семейството, сервитьорите, всички. Ето защо той не би могъл да бъде извършителят. Същото се отнася и за мисис Джеферсън. Така че и двамата са вън от подозрение.