Полковник Мелчет се облегна назад в стола си, почуквайки по бюрото с ножа за рязане на хартия.
Главният инспектор Харпър прибави:
— Това е при положение, че убийството е било извършено преди полунощ.
— Така казва Хейдок. Той е много опитен полицейски лекар. Щом твърди нещо, значи е така.
— Но може би има някакви причини — здравословно състояние, да речем, физическо състояние на момичето или нещо друго.
— Ще проверя — каза Мелчет и като погледна часовника си, взе телефонната слушалка и помоли да го свържат с доктора. — По това време Хейдок трябва да си е у дома — обясни той. — Добре, да предположим, че е била убита след полунощ?
Харпър каза:
— Тогава има известна вероятност. След полунощ е имало доста голямо раздвижване. Да приемем, че Гаскел е накарал момичето да се срещне с него някъде вън от хотела — да речем, към дванадесет и двадесет. Измъква се за минута-две, удушава я, след което се връща при останалите. Освобождава се от тялото по-късно — някъде след полунощ.
Мелчет каза:
— И пропътува повече от петдесет километра, само за да я стовари в библиотеката на Бантри? Дявол да го вземе, звучи съвсем невероятно.
— Прав сте — съгласи се бързо главният инспектор.
Телефонът иззвъня. Мелчет взе слушалката.
— Ало, Хейдок, вие ли сте? Руби Кийн. Има ли някаква вероятност да е била убита след полунощ?
— Аз ви казах, че е била убита между десет часа вечерта и полунощ.
— Ясно, но няма ли как малко да удължим това, а?
— Невъзможно. Щом съм казал, че убийството е било извършено преди полунощ, значи е било преди полунощ. Моля, не се опитвайте да изопачавате медицинските данни.
— Да, разбирам, но не би могла да съществува някаква физиологична причина? Знаете какво имам предвид.
— Ясно ми е, че не знаете за какво говорите. Момичето бе съвсем здраво — нищо ненормално нямаше около нея. Не можете да ме накарате да твърдя противното, само и само за да угодя на полицията и да можете да нахлузите въжето около шията на някой невинен нещастник, когото сте нарочили. И, моля, не протестирайте. Познавам методите ви. Между другото, момичето е било упоено, преди да бъде удушено. Много силен наркотик. Била е удушена, но първо е била дрогирана. — И Хейдок затвори телефона.
Мелчет се обърна мрачно към Харпър:
— Е, това е положението.
Харпър каза:
— Мислех си и за една друг възможна следа — но тя също отпадна.
— Какво? Кой?
— Ако трябва да сме точни, той е ваше пиленце, сър. Казва се Базил Блейк. Живее близо до Госингтън Хол.
— Невъзпитан млад неблагодарник — полковникът свъси вежди, припомняйки си възмутителната грубост на Базил Блейк. — Как е замесен?
— Изглежда е познавал Руби Кийн. Често е вечерял в „Мажестик“. Танцувал е с момичето. Помните ли какво казала Джози на Реймънд, когато открили, че Руби я няма: „Да не би да е с онзи младеж от киното?“ Открих, че е имала предвид Блейк. Той работи в Лемвил Студио. Джози твърди, че Руби го харесвала, но нищо повече.
— Много обещаващо, Харпър, много обещаващо.
— Не толкова, колкото звучи, сър. Онази вечер Базил Блейк е бил на парти в студиото. Предполагам, че знаете как протичат тези партита — започват около осем вечерта, сервират се коктейли и се проточват, докато атмосферата стане непрогледна от тютюнев дим и всички са мъртво пияни. Според инспектор Слак, който е провел разпила, той напуснал партито около полунощ. В полунощ Руби Кийн е била вече мъртва.
— Има ли кой да потвърди показанията?
— По това време повечето от присъстващите са били вече… ъ-ъ-ъ… значително почерпени. Младата жена, която сега е в дома му — мис Дайна Лий, — твърди, че е така, както той казва.
— Това нищо не значи!
— Вероятно не, сър. Показанията на останалите присъстващи на партито са все около тези на Блейк, естествено — макар никой да не може да потвърди с точност времето.
— Къде се намира това студио?
— В Лемвил, сър, на около петдесет километра югозападно от Лондон.
— Хм, приблизително на същото разстояние оттук?
— Да, сър.
Полковник Мелчет се почеса по носа и изрече с видимо неудоволствие:
— Предполагам, че трябва да се откажем от него.
— И аз така мисля, сър. Няма никакво потвърждение, че е бил сериозно увлечен по Руби Кийн. В действителност — Харпър се изкашля — той изглежда доста погълнат от настоящата си гостенка.