Тя спря поразена. Красивите ѝ светлокафяви очи с ужас потърсиха очите на нейната събеседничка. Тя каза:
— Какво ужасно нещо казах!
Хюго Маклейн се бе появил тихо зад гърба им и попита:
— Какво е това ужасно нещо?
— Седнете, Хюго. Познавате мисис Бантри, нали?
Маклейн вече бе поздравил по-възрастната дама. Той отново, бавно и упорито, повтори въпроса си:
— Какво ужасно нещо сте казали?
— Че ми се е искало да убия Руби Кийн.
Хюго Маклейн размисли известно време.
След това се обърна към нея.
— Не бих го казал, ако бях на ваше място. Може да бъде изтълкувано погрешно.
Очите му — спокойни, замислени сиви очи, — я фиксираха многозначително.
— Трябва да внимавате, Ади!
В гласа му прозвуча предупреждение.
След малко, когато мис Марпъл излезе от хотела и се насочи към мисис Бантри, Хюго Маклейн и Аделайд Джеферсън се отдалечаваха по пътеката, която водеше към морето.
Мис Марпъл седна и забеляза:
— Той изглежда много предан.
— Верен ѝ е от години. Има такива мъже.
— Знам. Като майор Беъри. Ухажва една вдовица на английски офицер на служба в Индия в продължение на десет години. Беше се превърнал посмешище пред приятелките ѝ! Накрая тя се съгласи. Но за зла беда, десет дни преди да се оженят, тя избяга с шофьора! При това много симпатична жена, и обикновено много уравновесена.
— Хората наистина вършат странни неща — съгласи се мисис Бантри. — Така ми се искаше да сте тук преди малко, Джейн. Ади Джеферсън ми разказа всичко за себе си — как съпругът ѝ загубил цялото им богатство, ала те не позволили мистър Джеферсън да разбере. И как това лято се почувствала по-различно…
Мис Марпъл кимна.
— Да, предполагам, че се е разбунтувала срещу принудата да живее с миналото, нали? В края на краищата, има време за всяко нещо. Не може човек да се затвори в къщата си, да спусне пердетата и да живее така цяла вечност. Мисля, че мисис Джеферсън току-що ги е отворила и е започнала да почиства своята вдовишка градина от плевели, а на свекъра ѝ това не се е харесало, разбира се. Почувствал се е изоставен, макар да вярвам, че и за миг не си е дал сметка кой я е довел до това положение. Все пак със сигурност това не му се е понравило. И, както се случи със стария мистър Баджър, когато жена му се увлече по спиритуализъм, той е бил узрял за това, което се случи. Кое да е симпатично момиче, което умее да слуша добре, щеше да свърши работа.
— Не мислите ли — попита мисис Бантри, — че онази братовчедка Джози я е довела тук преднамерено, че това е било нещо като семеен заговор?
Мис Марпъл поклати отрицателно глава.
— Не, съвсем не мисля така. Не смятам Джози за толкова интелигентна, че да може да предвиди реакциите на хората. В това отношение е доста ограничена. Притежава един от онези остри, ограничени, практични умове, които рядко умеят да предвиждат бъдещето и обикновено са безкрайно изненадани от него.
— Изглежда всички са изненадани — каза мисис Бантри. — Ади, а също и Марк Гаскел, очевидно.
Мис Марпъл се усмихна.
— Смея да мисля, че той си има своите собствени проблеми. Смел човек с търсещ дух! Не е типът мъж, който би останал жалеещ вдовец с години, независимо от това колко много е обичал жена си. Мисля, че и двамата с Ади са се чувствали потиснати от атмосферата на непрекъснато припомняне на миналото, която мистър Джеферсън е създал. — Е, — добави старата дама цинично, — за мъжете това е много по-лесно, разбира се.
В този момент, в разговор със сър Хенри Клидъринг, Марк потвърждаваше тази оценка за себе си.
С характерната за него откровеност той се впусна в сърцевината на нещата.
— Току-що ми хрумна — казваше Марк, — че за полицията аз съм фаворит, заподозрян номер едно! Интересували са се от финансовите ми проблеми. Трябва да знаете, че аз съм банкрутирал, или поне на крачка от банкрута. Ако скъпият стар Джеф умре съгласно графика след месец-два и ако ние с Ади съумеем, също по график, да си разделим полагаемото, всичко ще бъде наред. В интерес на истината, имам големи дългове… Ако изгърмя, ще се чуе много силно! От друга страна, ако съумея да я забавя, ще се случи точно обратното — ще надделея и ще бъда много богат.
Сър Хенри Клидъринг каза:
— Вие сте комарджия, Марк.
— Винаги съм бил. Рискувай всичко — това е моето мото! Да, за мен е голям късмет, че някой удуши това бедно момиче. Но не съм го направил аз. Не съм удушвач. Не мисля, че бих могъл да убия, когото и да е. Прекалено добродушен съм. Но не вярвам, че бих могъл да помоля полицаите да повярват в това! За тях сигурно изглеждам като отговора на молитвата на следователя! Имам мотив, бях на мястото на престъплението, не робувам на никакви морални скрупули! Не мога да разбера защо още не съм зад решетките! Онзи главен инспектор има много лош поглед.