— Разполагате с нещо много полезно — алиби.
— Алибито е най-съмнителното нещо на божия свят. Винаги невинният не разполага с алиби! Освен това всичко зависи от времето, когато е настъпила смъртта или нещо от този род и можете да бъдете сигурен в следното — ако трима доктори кажат, че момичето е било убито преди полунощ, ще се намерят други шест, готови да се закълнат, че тя е била убита в пет сутринта. Къде тогава ще е моето алиби?
— Е, все пак сте в състояние да се шегувате по този въпрос.
— Много лош вкус, нали? — възкликна Марк жизнерадостно. — В действителност съм много уплашен. Това е убийство. А и не мислете, че не съжалявам стария Джеф. Съжалявам го. Но така е по-добре, въпреки че шокът бе голям, отколкото ако я беше уловил.
— Какво искате да кажете с това „уловил“?
Марк намигна.
— Къде е ходила тя снощи? Готов съм да се обзаложа, на каквото кажете, че е имала среща с мъж. Това нямаше да хареса на Джеф. Изобщо нямаше да му хареса. Ако бе открил, че тя го мами, че не е невинната бъбривка, за каквато се представя… Е, не знам, моят тъст е странен човек. Той притежава изключителен самоконтрол, но този самоконтрол може да се пречупи внезапно и тогава — внимавай!
Сър Хенри го изгледа с любопитство.
— Вие харесвате ли го, или не?
— Много го харесвам. И същевременно го ненавиждам. Ще се опитам да обясня. Конуей Джеферсън е човек, който обича да контролира всички около себе си. Доброжелателен деспот — мил, щедър, обичащ — но той свири, а останалите играят по гайдата му.
Марк Гаскел замълча за миг:
— Обичах жена си. Никога няма да изпитам същото чувство, към която и да е друга жена. Розамунд беше слънчев лъч, смях и цветя и когато загина, се почувствах като нокаутиран боксьор. Но реферът на ринга продължава да брои прекалено дълго време. В края на краищата аз съм мъж. Харесвам жените. Не желая да се оженя отново — ни най-малко. Е, справих се с проблема — трябваше да съм дискретен, но намирах начини да се забавлявам. Не и бедната Ади обаче. Ади е наистина прекрасна жена. Тя е от типа, за който мъжете искат да се женят, а не само да спят с тях. Дай ѝ, макар и малка възможност, и тя ще се омъжи отново, ще бъде много щастлива и ще направи избраника си също щастлив. Но старият Джеф винаги гледаше на нея като на жената на Франк — внуши ѝ тя също да гледа на себе си като такава. Той не го съзнава, но ние сме като в затвор. Аз успях да избягам — тихо и незабелязано — много отдавна. Ади се освободи това лято — и за него това бе удар. Разруши света му. В резултат — Руби Кийн.
И той спонтанно запя:
„Но тя лежи във своя гроб и, о, тъй ново е това за мен!“
— Ела да пийнем нещо, Клидъринг.
Никак не беше чудно, помисли си сър Хенри, че Марк бе обект на подозрение от страна на полицията.
Тринадесета глава
Доктор Меткалф бе един от най-известните лекари в Дейнмът. Не се държеше агресивно, присъствието му до леглото на болния винаги имаше разведрителен и ободряващ ефект. Беше на средна възраст, с тих, приятен глас.
Той внимателно изслуша главния инспектор Чарпър и отговори на въпросите му подробно и точно.
— Значи мога да приема, доктор Меткалф, че това, което мисис Джеферсън твърди, е в основата си правилно?
— Да, здравето на мистър Джеферсън е силно разклатено. През последните няколко години той се е отнасял безмилостно към себе си. В желанието си да бъде като останалите, той е живял на много по-високи обороти от нормален човек на неговата възраст. Отказал се е да почива, да не се тревожи, да не бърза — за да не използвам медицинските фрази, с които аз или някой от колегите ми биха окачествили състоянието му. В резултат той е една преуморена машина. Сърце, дробове, кръвно налягане — всичките са претоварени.
— Казвате, че мистър Джеферсън категорично е отказвал да се вслушва в лекарските съвети?
— Да. Не казвам, че го виня. Обикновено моите пациенти няма да чуят от мен подобни думи, инспекторе, но човек може както да се изразходи напълно, така и да ръждяса. Голяма част от колегите ми, а и аз самият, насърчаваме първото и, повярвайте ми, в това няма нищо лошо. В място като Дейнмът много често се сблъскваме с второто — инвалиди, които държат на живота си, ужасяват се от физическа умора, ужасяват се от най-малкото течение, от случаен вирус, от храна, която лекарят не им е предписал!