— Предполагам, че сте прав — каза главен инспектор Харпър. — Накратко казано, Конуей Джеферсън е физически здрав — може би е по-правилно да кажа със здрави мускули. Каква е неговата физическа активност, между другото?
— Притежава огромна сила в ръцете и раменете. Още преди катастрофата е бил силен човек. Много сръчно използва инвалидната си количка, а с помощта на патерици може да се придвижва из стаята — например от леглото до някой стол.
— Не е ли било възможно да му бъдат поставени протези за краката?
— Не в този случай. Имаше увреждане на гръбначния стълб.
— Разбирам. Нека отново да обобщя. Джеферсън е силен и с добър мускулен тонус. Чувства ли се добре?
Доктор Меткалф кимна утвърдително.
— Но сърцето му е слабо — продължи Харпър. — По-голяма преумора, по-голямо усилие, шок или внезапна уплаха могат да станат причина за смъртта му. Така ли е?
— В общи линии. Преумората го убива бавно, защото той никога не спира, щом се почувства уморен. Това утежнява състоянието на сърцето му. Малко вероятно е физическото усилие да го покоси внезапно. Това обаче могат да свършат внезапен шок или уплаха. Затова предупредих изрично семейството му.
Главният инспектор Харпър каза бавно:
— Но в действителност шокът не го уби. Искам да кажа, докторе, че надали би могло да има по-голям шок от случилото се, а той е все още жив?
Доктор Меткалф сви рамене.
— Знам. Но ако имахте моя опит, инспекторе, щяхте да знаете, че изследването на отделните случаи показва колко невъзможно е да се прогнозира точно. Хора, които би трябвало да умрат от шок или излагане на природни стихии, не умират от шок или излагане на природни стихии, и така нататък, и така нататък… Човешкият организъм е много по-издръжлив, отколкото можем да си представим. Още повече, съгласно моя личен опит, физическият шок много по-често е с фатален изход в сравнение с психическия шок. Казано с прости думи, внезапното хлопване на врата е много по-вероятно да убие мистър Джеферсън, отколкото откритието, че момичето, което е обичал, е умряло при ужасни обстоятелства.
— А защо ли е така, питам се?
— Научаването на лоша новина почти винаги поражда защитна реакция. Тя притъпява чувствата на потърпевшите. В първия момент те не са в състояние да я възприемат. Истинското възприятие настъпва след известно време. Докато хлопнатата врата, откриването на човек, скрит в гардероба, внезапното изсвирване на автомобилни спирачки при пресичане на улицата — всяко едно от тези неща действа светкавично. Сърцето подскача от уплаха — би казал лаикът.
Следващият въпрос на главния инспектор Харпър бе:
— Но всеки, който познава състоянието на мистър Джеферсън, би знаел, че новината за смъртта на момичето може да бъде смъртоносна за самия него?
— О, разбира се — докторът изгледа събеседника си с любопитство. — Нима мислите…
— Не знам какво да мисля — прекъсна го главният инспектор Харпър раздразнено.
— Но трябва да признаете, сър, че има пълно съвпадение — говореше малко по-късно главният инспектор със сър Хенри Клидъринг. — С един куршум — два заека. Първо момичето, а фактът за смъртта му да убие Джеферсън, преди да е успял да промени завещанието си.
— А мислите ли, че той ще го промени?
— Вие със сигурност знаете това по-добре от мен, сър. Как мислите?
— Не зная. Известно ми е, че преди на сцената да се появи Руби Кийн, той бе завещал парите си на Марк Гаскел и мисис Джеферсън. Не виждам причина в този момент той да променя решението си. Но, разбира се, нищо не е изключено. Може да остави парите си, да речем, на приют за бездомни котки или пък за субсидиране на талантливи млади професионални танцьори.
Главният инспектор Харпър се съгласи.
— Никой не знае какво може да му скимне на човек — особено когато не чувства някакво морално задължение за това как да разпредели богатството си. В случая не става дума за кръвни роднини.
Сър Хенри каза:
— Той обича детето — малкия Питър.
— Мислите ли, че гледа на него като на свой внук? Вие знаете по-добре от мен, сър.
Сър Хенри отвърна бавно:
— Не, не мисля.
— Има още нещо, което бих искал да ви попитам, сър. Нещо, което аз самият не мога да преценя. Но те са ваши приятели и съм сигурен, че знаете. Много искам да разбера до каква степен мистър Джеферсън обича мистър Гаскел и младата мисис Джеферсън.
Сър Хенри се намръщи.
— Не съм сигурен, че ви разбирам, инспекторе?
— Как да го кажа по-ясно — до каква степен ги харесва като личности — независимо от роднинската връзка, която съществува между тях?