— Аха, сега ви разбрах.
— Да, сър. Никой не се съмнява, че е много привързан към тях — но, по моему, той е привързан към тях, защото те са били съпругът, респективно съпругата на мъртвите му деца. Но да предположим, че един от тях се ожени отново?
Сър Хенри размисли за миг, после каза:
— Въпросът ви е много интересен. Не знам. Склонен съм да подозирам — и това е чисто мое мнение — че отношението му би се изменило много силно. Би им пожелал всичко най-добро, не би им се разсърдил ни най-малко, но не мисля, че след това би проявил какъвто и да е интерес към тях.
— И в двата случая, сър?
— Мисля, че и в двата. При мистър Гаскел почти с абсолютна сигурност, може би и при мисис Джеферсън, въпреки че за нея не съм толкова уверен. Мисля, че тя му беше симпатична просто като личност.
— Сигурно полът играе някаква роля — демонстрира знания главен инспектор Харпър. — За него е много по-лесно да гледа на нея като на своя дъщеря, отколкото на мистър Гаскел като на свой син. Обратното също е вярно — жените много често приемат съпрузите на дъщерите си за част от семейството, много по-рядко една жена е склонна да гледа на жената на сина си като на своя дъщеря. — Той продължи: — Ще възразите ли да се разходим до тенискортовете, сър? Виждам, че там стои мис Марпъл. Искам да я помоля за една услуга. Честно казано, искам да използвам и вас, сър.
— По какъв начин, инспекторе?
— Искам да се доберете до информация, която аз не мога да получа. Искам да се заемете с Едуардс, сър.
— Едуардс? Какво искате от него?
— Всичко, което е възможно! Какво знае, какво мисли! За отношенията между членовете на семейството, какво мисли той за историята с Руби Кийн. Вътрешна информация. Той знае много по-добре от всеки друг как точно стоят нещата — готов съм да се обзаложа. Но на мен никога няма да каже. На вас ще каже. И от това може да излезе нещо. Разбира се, ако не възразявате?
Сър Хенри отговори със сериозен глас:
— Не възразявам. Бях извикан спешно, за да открия истината. Смятам да направя всичко, което е по силите ми. — После добави: — Но как смятате да използвате мис Марпъл?
— Искам да ми помогне с момичетата — момичетата-скаути. Открихме шест-седем от най-близките приятелки на Памела Рийвс. Възможно е те да знаят нещо повече. Виждате ли, мислех си — ако момичето наистина е отивало в „Улуърт“, то би се опитало да убеди някоя от приятелките си да го придружи. Момичетата обикновено обичат да пазаруват заедно.
— Да, мисля, че тук сте прав.
— Затова смятам, че „Улуърт“ е бил само извинение. Искам да науча къде в действителност е отивало момичето. Може да е изтървала нещо пред някоя от приятелките си. Ако е така, чувствам, че мис Марпъл е най-подходяща да го открие. Тя познава психологията на момичетата — много повече от мен. А и те биха се уплашили от полицията.
— Според мен това е точно проблем, с който мис Марпъл с лекота ще се справи. Познава отлично селския живот и е адски проницателна.
Харпър се усмихна.
— Прав сте. Нищо не пропуска.
Мис Марпъл забеляза приближаващите се мъже и ги поздрави сърдечно. Тя изслуша молбата на главния инспектор и охотно се съгласи да му помогне.
— С удоволствие ще съдействам на следствието, инспекторе, и действително мисля, че мога да бъда полезна. Знаете ли — неделното училище и момичешките организации — Браунис, Скаут, а и сиропиталището — там съм в настоятелството и често разговарям с управителката. Освен това прислугата, моите прислужници винаги са много млади. О, имам богат опит с момичетата и винаги познавам кога едно момиче лъже или не казва цялата истина.
— На практика вие сте експерт — обади се сър Хенри.
Тя му хвърли укорителен поглед.
— Моля, не се подигравайте, сър Хенри.
— И за миг не съм си го помислял. Вие сте тази, която ме е правила за смях, и то неведнъж.
— В селото човек се сблъсква с толкова много зло — отговори тихо мис Марпъл, като че това бе обяснението за успехите ѝ.
— Между другото — досети се сър Хенри, — изясних онзи въпрос, за който ме бяхте помолили. Главният инспектор Харпър ми каза, че действително в кошчето за боклук в стаята на Руби са намерени изрязани нокти.
Мис Марпъл каза замислено:
— Имало ли е? Тогава това потвърждава…
— А защо искахте да знаете, мис Марпъл? — полюбопитства главният инспектор.
— Това бе едно от нещата, които не се връзваха, когато огледах тялото. Нещо в ръцете ѝ не беше нормално и в първия момент не можах да се досетя какво. После ми дойде наум, че прекомерно гримираните момичета обикновено имат дълги, лакирани нокти. Разбира се, знам, че момичетата често си гризат ноктите — това е навик, който трудно се преодолява. Но суетата много често помага. Тогава си помислих, че момичето не се е избавило от навика си. После малкият Питър каза нещо, от което разбрах, че ноктите ѝ са били дълги, обаче един от тях се счупил. Беше логично да се помисли, че тя може би е изразяла всичките си нокти, за да не се различават по дължина. Помолих сър Хенри да провери и се оказа, че е така.