Сър Хенри забеляза:
— Казахте „едно от нещата, които не се връзваха“. А имаше ли нещо друго?
Мис Марпъл закима енергично.
— О, да! Роклята! Роклята, в която беше облечена, изобщо не отговаряше.
Двамата мъже я изгледаха с любопитство.
— Но защо? — попита сър Хенри.
— Как да ви кажа, роклята беше стара. Джози каза това, а и беше очевидно, сама забелязах, че е стара и доста поизносена. А това не беше нормално.
— Не разбирам.
Мис Марпъл леко порозовя.
— Добре, хипотезата е, че Руби Кийн се е преоблякла и е отишла да се срещне с някого, по когото, както племенниците ми биха казали, „си е падала“, нали?
В очите на главния инспектор Харпър светна закачливо пламъче.
— Да, това е теорията ни. Имала е среща с някого — с някое гадже, както казват.
— Тогава защо ще носи стара рокля? — попива мис Марпъл.
Харпър се почеса замислено по главата и рече:
— Виждам накъде биете. Мислите, че е трябвало да е облечена нова рокля?
— Мисля, че е трябвало да бъде облечена в най-хубавата си рокля. Всички момичета правят така.
Сър Хенри се намеси.
— Добре, но хайде да помислим, мис Марпъл. Да предположим, че срещата ѝ е била на открито — да речем, на разходка в открита кола или пък по някои от пътеките зад хотела. Тогава тя не би рискувала новата си рокля и би облякла нещо старо.
— Така е най-разумно да се постъпи — съгласи се главният инспектор Харпър.
Старата дама се обърна към него. Тя заговори оживено:
— Разумно би било да се преоблече в панталон, пуловер или в костюм от туид. Така, разбира се — не искам да звучи снобски, но, страхувам се, че в случая е неизбежно — би постъпило момиче от нашата прослойка. Момиче с добро възпитание — продължи тя, запалена по темата — винаги се стреми да носи подходящо облекло за всеки случай. Например, независимо от това колко е горещо, едно добре възпитано момиче от нашата среда никога няма да отиде на среща в басмена рокля на цветя.
— Тогава, как е било правилно да бъде облегна за срещата с любимия си? — попита сър Хенри.
— Ако срещата е била в хотела или някъде, където е прието да се носят вечерни рокли, щяла е да носи най-хубавата си вечерна рокля, разбира се. Навън обаче тя би изглеждала смешно във вечерната си рокля, затова е щяла да облече най-привлекателните си спортни дрехи.
— Съгласен съм, кралице на модата, но това момиче Руби…
Мис Марпъл го прекъсна.
— Руби, разбира се, не е била — нека бъдем прями — Руби не е била изискана дама. Тя принадлежи към категорията, която носи най-хубавите си дрехи, независимо от това колко неподходящ е случаят. Ще ви разкажа — миналата година бяхме организирали пикник до Скрантър Рокс. Щяхте да се учудите, ако бяхте видели колко неподходящи дрехи носеха момичетата. Модерни рокли, луксозни обувки, най-невероятни шапки. И това облекло бяха избрали за катерене по скали и мушкане из храсталаците. Младежите също бяха сложили най-новите си костюми. Разбира се, планинските походи са нещо по-различно. Там дрехите са почти като униформа за всички, независимо от коя прослойка идват. Обаче и в този случай момичетата от по-ниските прослойки изглежда не разбират, че шортите са подходящо облекло, само ако си стройна.
Главният инспектор Харпър попита:
— И вие мислите, че Руби Кийн…?
— Мисля, че тя би останала облечена в своята най-нова и най-хубава рокля — розовата. Би я сменила, само ако е имала нещо по-ново.
Главният инспектор Харпър попита:
— Тогава как си обяснявате старата рокля?
Мис Марпъл отвърна:
— Нямам обяснение — поне засега. Но имам чувството, че е много важно да се разбере.
Зад телената ограда, която ограждаше корта, урокът по тенис на Реймънд Стар току-що беше приключил.
Ученичката му — едра жена на средна възраст, изквича одобрително два-три пъти, след което се наметна с небесносиня жилетка и се отправи към хотела.
Реймънд подвикна няколко закачливи думи след нея.
После се обърна към пейката, където бяха седнали тримата наблюдатели. В ръката си държеше мрежата с топки за тенис, а ракетата за тенис бе пъхнал под мишница. Веселата му усмивка изчезна, като че изтрита с мокър парцал. Изражението му придоби уморен и разтревожен вид.