Вниманието на мисис Бантри бе привлечено от играещите. Тя каза одобрително:
— Ади играе все по-добре. Учителят е много симпатичен. Ади изглежда просто чудесно. Тя все още е много привлекателна — изобщо няма да се изненадам, ако отново се омъжи.
— Освен това ще бъде и богата след смъртта на мистър Джеферсън — добави мис Марпъл.
— О, стига сте мислили по този начин за хората, Джейн! Защо още не сте разгадали тази загадка? Доникъде не сме стигнали. Аз пък си мислех, че веднага ще разберете всичко. — В тона на мисис Бантри се усещаше силен укор.
— Не, не, скъпа. Не разбрах веднага — трябваше ми малко време.
Мисис Бантри подскочи и впери недоверчив поглед в приятелката си.
— Нима искате да кажете, че вече знаете кой е убиецът на Руби Кийн?
— О, да — отвърна спокойно старата дама. — Знам!
— Но, Джейн, кой е убиецът? Искам веднага да ми кажете!
Мис Марпъл твърдо поклати глава и сви устни.
— Съжалявам, Доли, но в никакъв случай не мога да го направя.
— Защо не можете?
— Защото сте много недискретна. Ще започнете да разправяте на всички — или, ако не кажете, ще правите намеци.
— Няма. Честна дума. Няма да кажа на никого!
— Много често хората, които дават честна дума, са първите, които не я спазват. Няма смисъл, скъпа. Освен това все още предстои много работа. Доста неща се нуждаят от избистряне. Помниш ли, когато бях твърдо против това мисис Партридж да събира помощи за Червения кръст, а не можех да обясня защо. Причината беше, че носът ѝ потрепва по абсолютно същия начин, по който потрепваше носът на онази моя прислужница, Алис, когато я пращах да плати книгите. Винаги плащаше по шилинг-два по-малко и казвала, че ще останат за следващата седмица. Точно същото направи и мисис Партридж, само че в много по-голям размер. Тя присвои седемдесет и пет лири!
— Оставете тази мисис Партридж — каза мисис Бантри.
— Трябваше да ви обясня. А ако желаете, ще ви подскажа малко. При този случай бедата е, всички са се оказали прекалено доверчиви и вярват на всичко, което им се казва. Човек просто не може да си позволи да вярва на всичко, което казват. Когато пък се е случило нещо нередно, тогава не вярвам на никого! Вижте, твърде добре познавам човешката природа.
Мисис Бантри помълча известно време. След това проговори с променен глас:
— Казах ви, нали, че не виждам защо да не се позабавлявам с този случай. Истинско убийство в собствения ми дом! Нещо, което се случва веднъж в живота и никога няма да се повтори.
— Надявам се — каза мис Марпъл.
— И аз също, повярвайте ми. Веднъж е достатъчно. Но това е моето убийство, Джейн. Аз искам да се забавлявам с него докрай.
Мис Марпъл ѝ хвърли поглед.
— Какво, не ми ли вярвате?
Старата дама ѝ се усмихна мило.
— Разбира се, Доли, щом го твърдите.
— Да, но вие никога не вярвате на това, което хората ви казват, не е ли така? Току-що го казахте.
— Напълно сте права. — Изведнъж в гласа ѝ се прокрадна горчивина: — Аз не съм чак такава глупачка. Може би смятате, Джейн, че не знам какво говорят в Сейнт Мери Мийд, пък и в цялата околия. Всички в един глас тръбят, че там, където има дим, има и огън, че щом момичето е намерено в библиотеката на Артър, то Артър със сигурност нае нещо. Говорят, че момичето е било любовница на Артър, че му била незаконна дъщеря, че го е изнудвала. Приказват каквото им хрумне! И това ще продължи! В началото Артър няма да забележи, няма да разбере какво не е наред. Той е такъв мил стар глупчо и никога няма да предположи, че хората си мислят такива неща за него. Но ще започнат да го пренебрегват, да го гледат накриво каквото и да значи това, и малко по малко ще разбере и изведнъж ще бъде ужасен и дълбоко наранен, ще се затвори в черупката си и ще понася това, ден след ден, в пълно нещастие. И понеже го чака всичко това, аз съм тук, за да изровя и най-дребното нещо, което бих могла. Убиецът трябва да бъде открит! В противен случай животът на Артър ще бъде съсипан — а аз не мога да позволя това да се случи. Няма, няма да позволя! Няма! — След кратко мълчание тя добави: — Няма да позволя моето старо момче да страда за нещо, което не е извършил. Това е единствената причина да дойда в Дейнмът и да го оставя сам у дома — да открия истината!
— Знам, скъпа — успокои я мис Марпъл. — Аз съм тук по абсолютно същата причина.
Четиринадесета глава
В тиха хотелска стая Едуардс почтително слушаше сър Хенри Клидъринг.