Тя спря да говори. Цялата излъчваше доброжелателност.
— Ами, аз… — Дайна спря и се засмя. След това седна на дивана и запали цигара. — Трябва да призная, вие сте направо великолепна — каза тя след къса пауза. После продължи: — Но защо искате да се отдадем на почтителността?
Лицето на старата дама стана сериозно и мрачно.
— Защото всеки момент вашият съпруг може да бъде арестуван и обвинен в убийство.
Известно време Дайна я гледа втренчено, след това възкликна недоверчиво:
— Базил? Убийство? Да не се шегувате?
— Не, за жалост. Не четохте ли във вестниците?
Дайна затаи дъх.
— Искате да кажете… онова момиче в хотел „Мажестик“? Нима мислите, че подозират Базил за нейното убийство?
— Да.
— Но това е глупост!
Отвън се чу шум от двигател на кола. Портата хлопна. Базил Блейк разтвори широко входната врата и нахълта с няколко бутилки в ръце.
— Купих джина и вермута. А ти…?
Той се спря насред стаята и с невярващи очи се загледа в тяхната посетителка, която седеше с изправен гръб на ръба на един стол.
Дайна почти извика:
— Тази жена трябва да е луда! Казва, че ще те арестуват за убийството на онова момиче — Руби Кийн.
— О, Боже! — възкликна Базил Блейк. Бутилките паднаха от ръцете му на дивана. Той направи няколко несигурни стъпки и се сгромоляса в един стол. Наведе се и зарови глава между ръцете си. После отново повтори: — О, Боже мой! О, Боже мой!
Дайна се втурна към него. Хвана раменете му с ръце.
— Базил, погледни ме! Не е вярно! Знам, че не може да бъде вярно! Отказвам да повярвам дори за миг!
Една от ръцете му се повдигна и хвана нейната.
— Бог да те благослови, скъпа.
— Но защо ще мислят…? Та ти дори не я познаваше, нали?
Мис Марпъл се обади:
— О, познавал я е.
Базил отвърна ожесточено:
— Затваряй си устата, стара вещице. Слушай, Дайна, скъпа. Познавах я съвсем бегло. Просто един-два пъти съм я срещал в „Мажестик“. Това е всичко, кълна ти се, че това е всичко!
Слисана, Дайна попита:
— Не разбирам. Защо тогава някой ще подозира точно теб?
Базил простена. Закри очите си с ръце и започна да се полюшва напред-назад.
Мис Марпъл попита:
— Какво направихте с постелката?
Отговорът му дойде механично:
— Хвърлих я в кофата за боклук.
Мис Марпъл раздразнено цъкна с език.
— Това е било глупаво, изключително глупаво. Хората не изхвърлят хубавите си постелки за камина на боклука. В нея се бяха заплели пайети от роклята ѝ, нали така?
— Да, не можах да ги извадя всичките.
Дайна кресна:
— Но за какво говорите вие двамата?
Базил отвърна сърдито:
— Попитай нея. Тя изглежда знае абсолютно всичко.
— Ако желаете, мистър Блейк — започна мис Марпъл, — ще ви кажа какво смятам, че се е случило. Ако сбъркам нещо, моля да ме поправите. — Мисля, че след като сте се скарали с жена си на някакво парти и може би след доста голямо количество… ъ-ъ-ъ… изпит алкохол, вие сте дошли тук с колата си. Не мога да кажа точното време на пристигането ви…
Базил Блейк я прекъсна.
— Около два часа сутринта. Смятах да отида до Лондон, но когато стигнах предградията, промених решението си. Помислих, че вероятно Дайна ще ме последва тук. Затова обърнах колата и се върнах. Цялата къща беше тъмна. Отворих вратата, запалих лампите и видях… видях…
Той преглътна и спря. Мис Марпъл продължи:
— Видели сте на постелката пред камината да лежи момиче. Момиче, облечено във вечерна рокля от бял сатен, обшита с пайети — удушено. Не зная дали тогава сте успели да я разпознаете или…
Базил Блейк енергично закима отрицателно.
— След първия поглед въобще не можех да я гледам — лицето ѝ бе подуто, цялото посиняло. Беше мъртва от известно време и беше тук — в моята стая!
Той потрепери.
Мис Марпъл каза меко:
— Разбира се, вие не сте били съвсем на себе си. Били сте замаян от алкохола, а и нервите ви не са били в ред. Мисля, че сте били обзет от паника. Не сте знаели как да постъпите…
— Помислих си, че Дайна може да дойде всеки момент. Щеше да ме завари тук с труп — труп на момиче — и щеше да реши, че аз съм я убил. И тогава ми хрумна — не зная защо, но в онзи момент идеята ми изглеждаше много добра — помислих си: „Ще я оставя в библиотеката на стария Бантри. Проклетият надут старчок винаги ме гледа отвисоко, подиграва ми се, че съм бил артистичен и женствен. Пада му се на стария грубиян. Да видим какъв глупак ще изглежда, когато открият мъртва красавица пред камината в библиотеката му.“ — Той се опита да подсили думите си с енергичен жест: — Бях малко пиян тогава. Наистина ми се стори страшно забавно. Старият Бантри и мъртвата блондинка.