— Да, да — каза мис Марпъл. — На малкия Томи Бонд му беше хрумнала почти същата идея. Много чувствително момче с комплекс за малоценност, той беше решил, че учителката непрекъснато се заяжда с него. Сложил една жаба в часовника и когато учителката се качила да го навие, жабата изскочила срещу нея. Вие сте постъпили по същия начин — продължи тя, — но, разбира се, човешките трупове са нещо много по-различно от жабите.
Блейк отново простена.
— На сутринта вече бях изтрезнял. Разбрах какво съм направил. Страшно се изплаших. И тогава тук дойде полицията — един помпозен глупак, главният комисар. Уплаших се от него и единственото нещо, което можах да направя, за да скрия страха си, беше да се държа отвратително грубо. А по средата на разговора ни пристигна Дайна.
Дайна погледна през прозореца. Това, което видя, я смрази.
— Пред вратата спря кола… Вътре има хора.
— Мисля, че това са полицаите — каза мис Марпъл.
Базил Блейк се изправи. Изведнъж стана съвсем спокоен и решителен. Дори се усмихна, когато каза:
— Значи съм загазил, така ли? Добре, Дайна, сладурче, не губи кураж. Свържи се със стария Симс — той е адвокат на семейството — иди при мама и ѝ кажи за сватбата ни. Няма да те изяде. И не се безпокой — не съм го направил аз. Всичко ще се оправи, мила.
На вратата се почука. Базил извика:
— Влез.
Влезе инспектор Слак, придружен от друг полицай.
— Мистър Базил Блейк?
— Аз съм.
— Имам заповед за вашето арестуване. Обвинен сте, че сте убили мис Руби Кийн през нощта на двадесет и първи септември. Предупреждавам ви, че всяка ваша дума може да бъде използвана срещу вас в съда. Моля веднага да ме придружите. Ще ви бъде осигурена възможност да се свържете с адвокат.
Базил кимна.
Той погледна към Дайна, но не я докосна. Само каза сдържано:
— Довиждане, Дайна.
„Хладнокръвен тип“ — помисли си инспектор Слак.
Преди да излезе, той кимна на мис Марпъл за довиждане.
Докато се отправяше към колата, инспектор Слак мислеше: „Хитроумната стара лисица, и тя се е досетила! Добре, че открихме тази постелка от камина. И, разбира се, показанията на пазача на паркинга в студиото. Нашият човек е напуснал партито в единадесет часа, а не в полунощ. Не мисля, че приятелите му бяха готови да лъжесвидетелстват, за да го отърват. Те всички са били пияни и когато на следващия ден Блейк им е заявил твърдо, че си е тръгнал в полунощ, те са му повярвали. Е, няма значение, неговата работа е от ясна по-ясна! Предполагам, че ще се изкара душевно болен. Ще го затворят в Бродмур, няма да го обесят. Първо е било онова момиче Рийвс, вероятно я е удушил, закарал я е на каменоломната, после се е върнал пеша в Дейнмът, колата му сигурно е била паркирана в някоя странична уличка, отишъл е на онова парти, после се е върнал в Дейнмът, довел е тук Руби Кийн, удушил я, после я завлякъл в библиотеката на Бантри, след това вероятно се усетил за колата в каменоломната, отишъл там, подпалил колата, а след това се върнал у дома си. Кръвожаден сексманиак, сегашната му приятелка има късмет, че и на нея не е видял сметката досега. Сигурно на това му казват натрапчива маниакалност.“
Когато остана насаме с мис Марпъл, Дайна Блейк се обърна към нея. Беше отчаяна.
— Слушайте, не знам коя сте, но трябва да разберете това — Базил не е убивал никого.
Мис Марпъл отговори:
— Знам, че не е убивал никого. Аз знам кой го е направил. Но никак няма да е лесно да го докажа. Мисля, че нещо, което казахте преди малко, може да помогне. То ме подсети за връзката, която се опитвам да открия — само че какво беше то?
Шестнадесета глава
— У дома съм, Артър!
Мисис Бантри обяви този факт тържествено, сякаш четеше кралска прокламация, докато отваряше широко вратата на кабинета на съпруга си.
Полковник Бантри мигновено скочи на крака, прегърна жена си и я целуна, след което заяви сърдечно:
— Ехе, това е прекрасно!
Думите му прозвучаха както трябва, начинът, по който бяха произнесени, беше безупречен, но една любеща съпруга с дългогодишен стаж не можеше да бъде заблудена. Тя веднага го попита:
— Какво има?
Той запази спокойствие.
— О, нищо, Доли. Защо мислиш, че трябва да има нещо? Всичко е наред.
— Е, не съм толкова сигурна — отговори малко неясно мисис Бантри. — Всичко е толкова объркано и странно напоследък, не мислиш ли?
Докато говореше, тя свали палтото си и полковник Бантри го взе, сгъна го грижливо и го положи на облегалката на дивана.