Всичко си беше както обикновено. И все пак нещо не беше наред. На мисис Бантри ѝ се стори, че съпругът ѝ се е смалил. Като че беше отслабнал, беше и по-приведен от обикновено. Под очите му имаше торбички като от безсъние и изглежда тези очи не бяха готови да срещнат нейните.
Той продължи да говори, като демонстрираше веселост и жизнерадостност.
— Е, добре, разказвай, добре ли прекара в Дейнмът?
— О, беше много забавно! Ти също трябваше да дойдеш, Артър.
— Не можех да се откъсна оттук, скъпа. Имах много работа.
— И все пак мисля, че промяната щеше да ти се отрази много добре. А освен това ти харесваш семейството на Джеферсън, нали?
— Да, да, горкичкият. Симпатичен човек. Всичко е толкова тъжно.
— Разкажи ми какво прави ти, докато ме нямаше?
— О, нищо особено. Как да ти кажа, пообиколих фермите. Съгласих се най-сетне да дам пари на Андерсън за нов покрив — старият повече не може да се кърпи.
— Как мина съветът в Радфърдшир?
— Аз… как да ти обясня… аз не отидох.
— Не отиде? Но нали трябваше да поемеш председателското място на тази сесия?
— Виж какво, Доли, изглежда беше станала някаква грешка относно председателството. Обадиха ми се и ме попитаха дали не възразявам, ако сега изберат Томпсън.
— Разбирам — каза мисис Бантри. Всичките ѝ опасения започваха да се сбъдват много по-рано, отколкото предполагаше.
Тя свали една от ръкавиците си и демонстративно я захвърли в кошчето за боклук. Съпругът ѝ посегна да я извади, но тя го възпря с думите:
— Остави я. Мразя ръкавици.
Полковник Бантри я погледна. В погледа му се четеше обърканост и неловкост.
С мрачно лице мисис Бантри пожела да знае:
— А на вечерята у семейство Дефс във вторник ходи ли?
Полковник Бантри се опита да отговори небрежно:
— О, вечерята у Дефс ли? Отложиха я. Готвачката им се разболяла.
— Глупаци! — възкликна мисис Бантри. Тя помълча известно време, след това отново попита: — А семейство Нейлър? Ходи ли вчера у тях?
Атмосферата ставаше все по-напрегната. Гледайки встрани, полковникът смотолеви:
— Позвъних да им кажа, че нямам настроение и се извиних. Те проявиха голямо разбиране.
— Голямо разбиране, значи? — мрачно изрече мисис Бантри.
Тя седна в неговото кресло зад бюрото и разсеяно взе в ръка големи градински ножици, които очевидно нямаха място там. Погледа ги известно време, след което свали другата си ръкавица и методично, един по един, започна да изрязва пръстите ѝ.
— Доли, какво правиш?
— Имам желание да унищожавам — отвърна мисис Бантри свирепо.
Тя се изправи.
— Къде ще стоим след вечерята, Артър? В библиотеката?
— Ъ-ъ-ъ… едва ли, как мислиш? Виж колко приятно е тук — искам да кажа, във всекидневната.
— А аз мисля, че ще отидем в библиотеката — заяви мисис Бантри.
Погледът ѝ срещна неговия. Полковник Бантри изведнъж се стегна и се изправи бойко. В очите му блесна предизвикателен пламък. Прегърна скъпата си съпруга и я целуна по бузата.
— Права си, скъпа моя. Ще отидем в библиотеката!
Мис Бантри хлопна сърдито телефонната слушалка. Вече втори път звънеше, но отговорът винаги бе един и същ — мис Марпъл я няма.
По природа нетърпелива, Доли Бантри никога не бе готова да признае поражение. Тя светкавично започна да звъни в къщата на викария, на мисис Прайс Ридли, на госпожиците Хартнел и Уедърби, но никого не можа да намери. Като последна надежда тя се обади на търговеца на риба. Благодарение на преимуществото, което му даваше местоположението на магазина му, той обикновено знаеше къде се намира всеки един от жителите на селото в даден момент.
Търговецът на риба със съжаление заяви, че тази сутрин не бил забелязал мис Марпъл в селото. Тя не била правила обичайната си обиколка и той нямаше представа къде може да е.
— Къде може да е тази жена? — нетърпеливо попита на висок глас мисис Бантри.
Зад гърба ѝ някой се изкашля почтително. Дискретният Лоримър промърмори:
— Мис Марпъл ли търсехте, мадам? Току-що забелязах да идва насам.
Мисис Бантри се втурна към входната врата, разтвори я широко и нетърпеливо приветства гостенката си:
— Джейн, търся ви навсякъде! Къде бяхте? — Тя погледна през рамо. Лоримър беше изчезнал дискретно. — Нещата отиват все по на зле. Хората започнаха да избягват Артър. Страшно се е състарил. Трябва да направим нещо, Джейн. Вие трябва да направите нещо!
Мис Марпъл изрече с малко странен глас:
— Няма за какво да се тревожите, Доли.
Полковник Бантри се появи на вратата на кабинета си.