Трупът в библиотеката

— А, мис Марпъл! Добро утро. Радвам се да ви видя. Жена ми се побърка да ви търси по телефона.

— Мислех, че най-добре ще бъде аз да ви донеса новината — каза мис Марпъл, докато влизаше в къщата.

— Новина?

— Току-що арестуваха Базил Блейк за убийството на Руби Кийн.

— Базил Блейк? — извика полковникът.

— Но той не е убиецът — добави старата дама.

Полковник Бантри не обърна никакво внимание на последните ѝ думи. Съмнително бе дали изобщо я чу.

— Нима искате да кажете, че той е удушил момичето и след това го е донесъл тук, за да го подхвърли в моята библиотека?

— Да, оставил я е в библиотеката ви, това е вярно — каза мис Марпъл. — Но той не я е убивал.

— Глупости! Щом той я е донесъл в библиотеката ми, разбира се, че той е убиецът! Двете неща вървят ръка за ръка.

— Не задължително. Намерил я мъртва в дома си.

— Да, да, сигурно така е станало — каза полковник Бантри подигравателно. — Щом намериш труп в дома си, какво правиш — естествено, обаждаш се в полицията — разбира се, ако си честен човек.

— Да — възрази мис Марпъл, — но ние не притежаваме вашите железни нерви, полковник Бантри. Вие принадлежите към старата школа. По-младото поколение е различно.

— Нямат закалка — полковникът повтори свое често изказвано мнение.

— Някои от тях са преживели много трудности — каза мис Марпъл. — Доста съм слушала за Базил. Трябва да ви кажа, че едва осемнадесетгодишен той е бил пожарникар-доброволец. Веднъж спасил от горяща къща четири деца едно след друго. Върнал се за кучето, въпреки предупреждението, че вече е много опасно. Сградата се сгромолясала върху него. Извадили го, но гръдният му кош бил начупен и почти година прекарал в гипс, а дълго време след това боледувал. Тогава започнал да се занимава с рисуване и дизайн.

— О! — полковникът се изкашля и издуха носа си. — Аз… ъ-ъ-ъ… не знаех, че е бил такъв герой.

— Той никога не е говорил за това — каза мис Марпъл.

— Е, съвсем правилно. Достойно поведение… Вероятно този младеж струва повече, отколкото предполагах. Знаете ли, винаги съм мислел, че е изкръшкал от военна служба. Това показва, че човек трябва много да внимава, преди да си прави заключения.

Полковник Бантри изглеждаше засрамен.

— Но все пак — възмущението му се възобнови — защо ще се опитва да ми прикачи това убийство?

— Не мисля, че той е виждал нещата по този начин — каза мис Марпъл. — Гледал е на всичко като на една шега. Може би ще разберете по-добре, ако ви кажа, че е бил под влиянието на алкохол.

— Пиян, а? — като всеки типичен англичанин и полковник Бантри бе изпълнен със симпатия към ексцесиите, на които мъжете са готови, щом си пийнат. — Е, правилно, не можем да съдим прекалено строго някой приятел за глупостите, които върши, щом е пиян. Спомням се, че когато бях студент в Кеймбридж, бях сложил един по-специален прибор… е, няма значение. Голяма врява се вдигна тогава.

Той се засмя, след което се овладя и застана сериозен. Впери в мис Марпъл пронизващ, проницателен и едновременно преценяващ поглед. След това каза:

— Значи, вие самата не смятате, че той е извършил убийството, така ли?

— Сигурна съм, че не е той.

— И тогава сигурно знаете кой е действителният убиец?

Мис Марпъл кимна утвърдително.

Подобно на хор от древногръцка трагедия мисис Бантри възкликна екзалтирано към нечуващ свят:

— Не е ли тя прекрасна?

Полковник Бантри настоя:

— Добре, но кой е убиецът?

Мис Марпъл се обърна към него:

— За това се нуждая от вашата помощ. Мисля, че ако посетим „Съмърсет Хаус“, ще придобием идеална представа.

Седемнадесета глава

Сър Хенри внимателно слушаше разказа на събеседничката си. Лицето му беше мрачно. Накрая каза:

— Не ми харесва.

Мис Марпъл имаше много силен довод:

— Напълно съзнавам, че това, което искам от вас, не е съвсем в реда на нещата. Но, съгласете се, изключително важно е да бъдем абсолютно сигурни — ако позволите да парафразирам Шекспир: „Да направим сигурността си двойно сигурна“.

— Мисля, че ако убедите мистър Джеферсън да се съгласи…?

Сър Хенри мислеше. Той попита:

— А какво ще кажем на Харпър? Трябва ли да го посветим в цялата работа?

— Мисля, че ще е доста неловко за него, ако знае прекалено много. Но няма да е лошо да му намекнете някои неща. Например да наблюдава определени личности — да нареди да бъдат следени незабелязано, нали разбирате.

Сър Хенри каза бавно:

— Да, мисля, че така ще бъде най-добре.

II

Гледайки сър Хенри право в очите, главният инспектор Харпър попита:

— Нека да бъдем наясно, сър. Трябва ли да разбирам думите ви като намек?