Намеси се и главният инспектор Харпър:
— Да, тя наистина е предвидила всичко. А единственото доказателство, с което вие разполагахте, мис Марпъл, бяха изгризаните нокти на една ученичка.
Мис Марпъл го погледна.
— Много повече — отвърна тя. — Хората, освен всичко друго, говорят много повече, отколкото трябва. Марк Гаскел приказваше твърде много. Когато описваше Руби, той каза, че зъбите ѝ били „извити навътре“. Само че зъбите на мъртвото момиче в библиотеката на полковник Бантри бяха изхвръкнали напред.
Конуей Джеферсън запита доста мрачно:
— А драматичният финал ваша идея ли беше, мис Марпъл?
— Как да ви кажа, признавам, че идеята бе моя. Толкова е хубаво човек да бъде абсолютно сигурен, не е ли така?
— Права сте, най-важно е да си абсолютно сигурен — отговори той.
— Ще се опитам да обясня идеята си — обърна се към него мис Марпъл. — Веднъж научили, че възнамерявате да направите ново завещание, Марк и Джози са били длъжни да предприемат нещо. Те вече бяха извършили две убийства, за да се доберат до парите ви. Нищо не би ги възпряло да извършат трето убийство. Марк, разбира се, трябваше да бъде абсолютно чист, затова отиде в Лондон, срещна се с приятели и ги покани на ресторант, а след това на бар. Отново безупречно алиби. Джози е трябвало да свърши работата. Те все още вярвали, че смъртта на Руби ще бъде прикачена на Базил Блейк, затова решили вашата смърт да бъде вследствие слабо сърце. Както разбрах от главния инспектор Харпър, в спринцовката е имало дигиталин. Всеки лекар би заключил, че смъртта е настъпила от сърдечен удар. Джози предварително била разхлабила една от големите каменни топки на балкона. След инжектирането тя е щяла да я бутне така, че да се чуе силен трясък от падането ѝ. Така смъртта щяла да бъде обяснена с шока от внезапния шум.
Мелчет възкликна:
— Изобретателен дявол!
Сър Хенри попита:
— Значи третата смърт, за която споменахте, трябваше да бъде смъртта на Конуей Джеферсън?
Мис Марпъл поклати отрицателно глава.
— О, не — тогава имах предвид Базил Блейк. Ако бяха успели, той щеше да увисне на въжето.
— Или затворен до края на живота си в Бродмур — добави сър Хенри.
— Не зная как да ви благодаря, скъпа Джейн — намеси се Доли Бантри. — Още веднъж съумяхте да направите чудо — не, три чудеса. Първо, върнахте доброто име на семейство Бантри. Знаете ли, съветът на Редфърдшир се събра и Томпсън най-учтиво предложи на Артър да заеме полагащото му се място на председател — тя стисна ръката на скромно усмихващия се неин съпруг, седнал до нея.
— Второ, Базил Блейк трябва да ви е много благодарен. Освен че му спасихте живота, днес цялото село е благоразположено към него и младата му съпруга. Всички са готови да забравят буйния му живот на филмово величие. И трето, но може би най-важно — истината възтържествува и злостните, алчни убийци ще увиснат на бесилката.
— Благодаря ви, Доли — скромно каза мис Марпъл, с бузи, порозовели от смущение. — Направих каквото можах.
Конуей Джеферсън се прокашля и рече:
— Винаги съм знаел, че Розамунд се ожени за негодяй, но отказвах да си го призная. Тя толкова го обичаше. Да обичаш един убиец! Е, слава Богу, и той, и жената ще си платят за всичко. Радвам се само, че накрая той рухна и сам призна всичко.
Мис Марпъл каза:
— Да, Джозефин Търнър винаги е била силен характер. Целият план за убийствата е бил нейно дело. Ирония на съдбата е, че тя самата е довела момичето тук, без да си представи, че Руби ще завърти главата на мистър Джеферсън и така ще провали всичките ѝ надежди.
Джеферсън възкликна натъжен:
— Бедното момиче… Бедната, малка Руби…
Влязоха Аделайд Джеферсън и Хюго Маклейн. Тази вечер Аделайд изглеждаше почти красива. Тя се приближи до Конуей Джеферсън, положи ръка на рамото му и с малко неспокоен глас изрече:
— Джеф, трябва да ти кажа нещо. Още сега. Реших да се омъжа за Хюго.
Конуей Джеферсън за миг я погледна право в очите. След това каза привидно сърдито:
— Крайно време беше да се омъжиш отново. Поздравявам ви и двамата. И, между другото, Ади, утре ще направя ново завещание.
Тя кимна.
— Да, знам.
— Не, не знаеш — възрази Джеферсън. — За теб ще отделя десет хиляди лири. Всичко останало, което имам, ще получи Питър, когато аз умра. Какво ще кажеш за това, момичето ми?
— О, Джеф — гласът ѝ пресекна. — Ти си… ти си прекрасен!
— Той е много добро дете. Бих желал да го виждам често през времето, което ми остава.
— О, ще го виждаш!
— Страшно чувство има за престъпленията — продължи замислено Джеферсън. — Не само, че притежава нокътя на убитото момиче — на едно от убитите момичета — но за негов голям късмет в счупения нокът се оказва нишка от шала на Джози. Така има сувенир и от убийцата! А това го прави много щастлив!